Епилептичните припадъци

Припадъкът е състояние, при което организмът изпада във внезапно временно изключване функцията на кората на главния мозък. По външните си прояви припадъците са твърде-различни, което се дължи на различните механизми,(начини). на внезапното временно изключване на мозъчната кора. Внимателният разпит на пациента и близките му, наблюдавали припадъка, щателният преглед, инструменталното и лабораторното изследване могат да помогнат за определянето на вида; характера и евентуалната причина на припадъците и за правилното провеждане на лечението им.

От практическа гледна точка припадъците могат да се разделят на две големи групи: епилептични и неепилептични припадъци.

Епилептични припадъци. Те биват няколко вида. Най-демонстративният, обикновено лесно различим и познат на хората, е големият епилептичен припадък. Изразява се с внезапна загуба на съзнание, придружена често с вик, спиране на дишането, изпъване на тялото и крайниците, последвано след няколко секунди от ритмични потрепвалия (гърчове), в които са ангажирани и крайниците, и тялото. Тези потрепвания (гърчове) траят кратко време и се последват от отпущане, шумно дишане, изтичане на пенеста слюнка (често окървавена поради прехапване на езика). Нерядко в това време болният се из-пуща по малка нужда. Пристъпът се последва често от период на отпадналост, подтиснатост, главоболие, сънливост или даже сън. В други случаи болните стават веднага. Много болни предусещат настъпването на припадъка, изпитвайки няколко секунди или минута преди това различни усещания - стягане в стомаха, неприятен мирис, особен вкус в устата, някакъв шум или поява пред очите на някаква картина, предмет, лице и пр. Тези повтарящи се еднакви усещания и възприятия, известни под името предвестник (аура), са понякога неприятни, а в други случаи твърде приятно, мигновено удоволствие "... блаженство, от което светът би се свършил, ако продължи повече от миг", както го е описал Достоевски.

Друг вид припадък от групата на епилептичните е т. нар. малък е п и л е п т и ч е н п р и п а д ъ к. При него се касае за краткотрайна, секундна загуба на съзнание, без гърчове, понякога с леко побледняване, потрепваме на погледа. Припадъкът може да се случи навсякъде — на улицата, където болният може за миг да спре, да се втренчи и след това да продължи ходенето; на работното място, при което болният внезапно спира работата си и после я започва оттам, откъдето я е спрял; при разговор, когато говорещият внезапно замълчава, заглежда се или леко мляска и после продължава разговора от- там, откъдето го е прекъснал. В някои случаи като разновид- ност на малкия припадък по време на краткотрайната загуба на съзнание се наблюдават стереотипни движения —от типа на производството (напр. навиване гайка), изчеткване на прашинки от дрехите, предъвкване или мляскане. Особена форма на припадък е тази, при която болният във външното си поведение е нормален, извършва обичайните си дейности, дори пътува от едно място на друго, а в това време в същност за самия себе си е в „безсъзнание", т. е. той не помни нищо за случилото се. Тези състояния се наричат епилептичен т р а н с и се наблюдават много рядко.

Има и един друг вид епилептичен припадък — това е т. нар. о г н и щ е н или Джаксънов припадък. При него или едната половина на тялото, или само крак, или само ръка внезапно получават ритмични потрепвания, траещи половин до една минута. Болният не губи съзнание — той съзнава припадъка си.

Какво трябва да е поведението при болни в епилептичен припадък?

Съществуват най-различни мнения и препоръки за различни и често, пъти противоречиви прийоми и действия спрямо такива болни през време на припадъка.

Припадналият трябва веднага да се отстрани от предмети, вода и огън, с които може да се нарани по време на гърча. Ако има под ръка твърд тъп предмет, той трябва да се пъхне между зъбите, за да се предпази езикът от прехапване. Главата и крайниците на болния трябва да се придържат внима-телно, за да се. предпазят от нараняване, а и края на потрепванията главата да се извие встрани, за да се улесни започващото дишане. Това с особено нужно, ако дишането не започне в края на гърча. Тогава може да се наложи и механично отваряне на устата и изтегляне на езика, за да се освободи входът на дихателните пътища. Нужно е да се извика веднага лекар за по-нататъшни лечебни мероприятия и предпазване от последваща серия гърчове.

Неепилептични припадъци. Особена разновидност на тези припадъци е хистеричният припадък. Големи и истински хистерични припадъци (наподобяващи епилептичните) с гърчове и извивания па тялото, както са описвани в по-старата лтература, сега се срещат рядко. Обикновено хистеричният припадък е по-демонстративен, липсва типичното ритмично потрепване (гърч) на епилептичния припадък. По време на пристъпа болните често преживяват онези тежки жизнени ситуации, които са ги довели до това заболяване — болните стенат, говорят. При опит да се изследват зениците болният се съпротивлява, клепачите са стиснати, а ако се удаде да бъдат отворени, установява се, че зениците реагират на светлина (свиват се), докато при епилептично болните остават неподвижни. Често хистеричният припадък завършва с плач, хълцане, заемане на неестествена поза или пък пациентът става, без да има сънливост или сън, както при епилептика. И в тези случаи само лекарят е компетентен да реши какъв е припадъкът и какво трябва да бъде по-нататъшното поведение при този болен.

Промяна на съзнанието. Това е т. нар. коматозно състояние или кома — дълбока загуба на съзнанието, до която се стига внезапно или постепенно под въздействието на различни причини:

външни (напр. при тежка черепно-мозъчна травма);

вътрешни — при остро, подостро или хронично боледуване на вътрешните органи и системи (диабетна кома, уремична кома, чернодробна кома). В тези случаи настъпват сериозни изменения в биохимията на организма, които стават несъвместими с нормалното функциониране на клетката. В коматозно състояние може да се изпадне и при отравяния (алкохолна кома, луминалова кома). Има и коми поради заболяване на самата централна нервна система - кома след епилептичен припадък, менингитна кома, енецефалитна кома, кома при мозъчен удар.

Навлизането в кома. както и излизането от нея може да стане бързо или през различни степени на ограничение на съзнанието — от замаяност и сънливост до различни по дълбочина коматозни състояния.

Качествени промени на съзнанието. Това са състояния, които могат да се наблюдават при различни заболявания с прояви на интоксикация на организма. Такава качествена промяна е напр делириумът. При него съзнанието е променено така, че реалната обстановка не се възприема такава, каквато е, а променена — болният има и л ю з и и. Най-често болният изживява (вижда, чува. усеща) несъществуващи предмети и явления — има х а л ю ц и н а ц и и. Халюцинациите се срещат и при други състояния с променена психика — при някои душевни заболявания. Всички болни с подобни промени в съзнанието изискват незабавна лекарска преценка и приемане в болнично заведение за спешна диагноза и съответно лечение.