В МИНАЛОТО ЕПИЛЕПСИЯТА Е НАРИЧАНА "СВЕЩЕНА БОЛЕСТ" и това не е случайно. Тя указва влияние на емоционалността, настроенията, чувствата на епилептично болните. Също така вярно е и, че няма просто една Епилепсия за всички. Това заболяване се проявява по множество индивидуални начини за различните хора и затова моят личен съвет е да търсите най-подходящото лечение точно за вас или близкия ви.

Какво е епилепсия?
Епилепсията е състояние, при което повтарящи се периоди на електрическа активност в мозъка (мозъчна хиперактивност) пораждат множество симптоми, неподлежащи на съзнателен контрол от пациента. Проявлението на болестта зависи от това в коя част на мозъка е активността, но най-често се изразява в епилептичните припадъци, конвулсии, спазми и често е съпътствано от загуба на съзнание.

Видове епилепсия
Епилепсията се разделя на идиопатична епилепсия, когато не може да бъде установена причина, и придобита (симптоматична), когато може да се установи такава причина. Идиопатичната епилепсия често е наследствена, като роднини на пациенти с това заболяване имат между 5 и 10 пъти по-голям риск да заболеят. Когато епилепсията е придобита, може да е признак за по-сериозно нарушение в мозъчната функция, като например тумор. Този вид епилепсия може да се развие и като резултат от сериозна травма на главата, атеросклероза и дори от остро отравяне.

Видове епилептични пристъпи
Има няколко вида епилептични пристъпи. Един от най-познатите за повечето хора е генерализираният тонично-клоничен припадък (преди известен като “гранд мал”). Продължителността на този пристъп рядко е над няколко минути и следва точно определен модел. В началото на пристъпа пациентът усеща цялостно мускулно напрежение.

Следващият стадий включва резки мускулни съкращения, които могат да доведат до падането на пациента и така да причинят други наранявания. През следващата фаза се наблюдават неконтролируеми конвулсии на крайниците. Челюстите се затварят и има опасност пациентът да прехапе езика си. Тежките мускулни съкращения по време на пристъпа могат да нарушат дишането на пациента. Когато този етап приключи, пациентът е сънлив и объркан, като това състояние обикновено преминава в сън.

Парциалният/огнищният пристъп е вид епилепсия, причинена от електрическа активност, засягаща само една част от мозъка, без да се разпростира. В зависимост от това коя част от мозъка е засегната, симптомите са различни – спазми на лицето или ръката, конвулсии на главата или тремор около устата. Най-често този вид пристъп се характеризира с кратки периоди на объркване, за което пациентът има неясен или изобщо няма спомен. Това е най-често срещания вид пристъпи сред възрастните.

При последователни епилептични пристъпи, мозъкът може сериозно да бъде увреден. Това състояние се нарича епилептичен статус и пациентът се нуждае от спешна медицинска помощ.

Абсансът, по-рано известен като „пти мал” е форма на генерализирана епилепсия, срещаща се почти изцяло при децата. Пациентът може да изгуби връзка със заобикалящия го свят за няколко секунди, но е малко вероятно да припадне или да покаже ясни външни белези, свързани с епилепсията. Поради тази причина, тези пристъпи могат да преминават незабелязано, но тяхното повторение може да направи детето невнимателно и разсеяно.

Лечение на епилепсията
Антиконвулсивните медикаменти се прилагат, за да контролират електрическата активност в мозъка и се използват при всички видове епилепсия.

Какво да правим при епилептичен пристъп
Трябва да се знае, че не бива да се правят опити да се прекъсне епилептичният пристъп. Единственият начин да се осигури безопасността на пациента е да се предотврати нараняването му при досег с остри или опасни предмети, огън и електричество. Не трябва да се правят опити да се накара пациента да погълне, каквото и да било, тъй като челюстите му по време на пристъпа рязко се затварят и рискуваме да нараним и него и себе си.

Ако пристъпът започне на публично място, трябва да преместим пациента на безопасно разстояние възможно най-бързо. Разхлабете дрехите на пациента, за да осигурите безпрепятственото му дишане и го обърнете внимателно на една страна. Ако това е първият му пристъп, постарайте се да запомните максимален брой детайли от случилото се, които после да преразкажете на лекаря.

Как бихме могли да предотвратим или поне противопоставим на пристъпите на епилепсия?

Епилепсията е хронично психично заболяване, което се придружава от редовни пристъпи. Някои видове епилепсия в много по-голяма степен, отколкото други-те, са свързани с наследствеността. Заболяването може да бъде предизвикано от травма, от инфекция (менингит или енцефалит), от недостиг на кислород при инсулт или от аневризми или тумор в мозъка. Често причината за епилепсия изобщо не може да се установи.

Различават се обширни, или конвулсивни генерализирани и малки епилептични припадъци. Обикновено припадъкът се предшества от гадене, от чувство на страх или, обратното, от възторг. При големите припадъци се наблюдават конвулсивни движения на ръцете и на крака-та, като губят съзнание. При малък се получа-ват конвулсии на отделни мускули. Болният обаче остава на крака. Малкият припадък не е продължителен. В същото време големият може да продължи няколко минути.

Епилептичните припадъци се предшестват от някои пред вестници, така наричаната аура. Този период продължава от 2-3 до 20 30 минути. Проявите на аурата са многообразни: световъртеж, тръпки, температура, пълзене на «мравки» по тялото, учестено сърцебиене, слухови и зрителни халюцинации. Понякога през това време болният прави еднообразни автоматични движения - тъпче на едно място, почесва се, прехвърля различни вещи, примлясква с устни, върти се около себе си.

Всеки болен има своя, характерна само за него, устойчива аура. Именно по нея заобикалящите го могат да определят момента на приближаващата опасност. Много е важно редом с болния да има хора, които могат да предотвратят всякакви травми по време на пристъпа. Близките роднини трябва задължително да се погрижат за безопасността му особено ако той получава големи припадъци.
Малкият припадък минава в много по-лека форма. По време на припадъка болният дори може да продължи да седи или да стои, дори да върви. Съзнанието му обаче се изключва за няколко секунди. Заобикалящите забелязват това по застиналото изражение на лицето му, избледняване на кожата, загубване нишката на разговора, понякога с изпускане на предмети, които държи.
По време на големи припадъци страдащият трябва да се поддържа, да се предпазва от силни удари, да се сложи нещо меко под главата му. Добре би било между зъбите да се постави нещо твърдо (например лъжичка, завита в салфетка или носна кърпа), за да не прехапе езика си. Този предмет трябва да бъде достатъчно голям, за да не може болният да го глътне.

Често след пристъпа настъпва дълбок сън. Не будете болния, той трябва да се събуди сам. В някои случаи епилепсията се лекува, като се отстрани предизвиква-щата я причина, например като се премахне туморът от главния мозък. Ако причината за епилепсията не е установена, болестта се контролира с лекарства, които се приемат редовно, или при появата на признаци за приближаващ пристъп. След като болният избягва признаците в продължение на по-продължителен период (да кажем 2 години), лекарят може да намали дозата на лекарствата и в края на краищата да ги спре напълно.

Спортът и епилепсията

Епилепсията е заболяване, познато на хората още от древни времена. През 400 г. пр. н. е. бащата на медицината - Хипократ, които също страдал от епилепсия, я описва като душевна болест, а много култури интерпретират епилепсията като демонично проявление. Защото по време на припадък поведението на човек е абсолютно неадекватно и хората смятали, че той е обладан от зли духове. Векове наред властвало това твърдение и обричало болните на сигурна смърт, особено в Древен Рим и Близкия Изток. Но дори и днес, в началото на ХХI век в много държави в Африка считат това твърдение за вярно и епилептиците биват затваряни в затвори, поради една единствена причина - че получават припадъци.

Епилепсия и спортЗа първи път през 1875 г. английският невролог Джон Х. Джаксън описва епилепсията като заболяване на мозъка и мозъчната активност. А най-известните епилептици, познати в историята са: Сократ, Наполеон Бонапарт, Калигула, Херкулес, Нострадамус, Ришельо... и най-странното, е че всеки от тях е бил знаменита личност, оставила своя отпечатък в историята на човечеството!
Епилепсия - обща характеристика

Думата "епилепсия" (от гръцки език -επιληψία) означава атака, нападение. Днес епилепсията е едно от най-разпространените неврологични заболявания (около 2% от населението на Земята страда от него), но за съжаление все още е нелечима болест. Епилепсията представлява хронично заболяване на главния мозък с различна етиология, характеризиращо се с периодично повтарящи се пристъпи. Те възникват на базата на свръхвъзбуда на определена група нервни клетки и могат да протекат с различни двигателни, сетивни, поведенчески и психични прояви. Епилепсията принадлежи към т. нар. мултифакторни заболявания, отнася се към болестите на наследствената предразположеност. Причините за епилептичните припадъци могат да бъдат разнообразни. А почти всички заболявания на мозъка в определен стадий от развитието си могат да причинят епилептичен пристъп. Но пък от друга страна, хора със захарен диабет също могат да получават пристъпи, но те нямат епилепсия, защото тези пристъпи се дължат на нарушен баланс на тяхната кръвна захар, а не на първичен проблем с мозъка.
Какво се случва в нашия мозък?

В процеса на продължителна еволюция на организмите, нервната система се развива и усложнява правопропорционално на променящата се околна среда. Тя е една от най–сложните системи в човешкия организъм, но за съжаление най-слабо изучената. Нашият мозък е изграден от милиони нервни клетки - неврони, които са свързани помежду си. Те от своя страна представляват тясно специализирани клетки с две основни функции – възбудимост и проводимост, като устройството им се различава от това на останалите клетки. Невроните са изградени от звездовидно тяло, няколко къси израстъци (дендрити) и един по-дълъг, наречен аксон. Звездовидното тяло заема централно място в клетката, в него е разположено клетъчното ядро, заобиколено от цитоплазма, като там се извършва синтеза на по-голяма част от белтъците. Дендритите образуват гъста мрежа с дървовидна структура, като се смята, че тази мрежа доставя информацията на неврона. Аксонът, който представлява най-дългия израстък, провежда импулсите от клетъчното тяло на неврона към друга клетка, но също така пренася информация и в другата посока. Дължината на дендритите рядко надминава 1 mm, докато най-дългите аксони надхвърлят 1 m. Много неврони имат само по един аксон, но той се разклонява в много направления и така прави възможна комуникацията с много други клетки. Разклоненията на аксона завършват с многобройни окончания, които наподобяват колба с размер 1-3 µm. Те се допират до дендритите и до телата на следващите неврони или до клетка от друга тъкан. Това място на контакт, чрез което се предава нервния импулс, се нарича синапс. Когато нервният импулс достигне до окончанията на аксона, се отделя минимално количество вещество – невромедиатор (посредник), което предава импулса на следващата клетка. Известни са повече от 30 вещества, които изпълняват ролята на невромедиатори. Такива са ацетилхолин, норадреналин, серотонин, гама-аминомаслена киселина, много пептиди. Най-разпространеният медиатор е ацетилхолинът. Той е медиатор в невро-мускулните синапси на напречнонабраздените мускули, в парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система и между невроните в централната нервна система.

При хората, страдащи от епилепсия, обикновено се наблюдава нарушение в баланса на химическите вещества, което от своя страна води до погрешно подаване на информация. Образува се т. нар. "огнище", което предизвиква припадъци. Именно епилептичното огнище е причина за "погрешно" изпратените сигнали, които нарушават връзките в мозъка, контролиращи определени части на тялото. Освен това при епилепсия е нарушена и структурата на определена група неврони. В резултат на което понякога болният преди да получи припадък, получава халюцинации.

Вследствие на различни черепно-мозъчни травми преди или след раждането, съдови малформации, мозъчни тумори, енцефалити, метаболитни нарушения и др., също могат да бъдат генерирани припадъци, като особено важно значение има ролята на генетичния фактор.
Видове припадъци:

Епилептичните припадъци се делят основно на два вида:

* Фокални припадъци - характеризират се със схващане, силно главоболие, халюцинации, чувство за страх и тревога. Много често при фокалните припадъци болният се влошава и получава парциален припадък.
* Парциални припадъци - те от своя страна се разделят на два подвида: petit mal (от фр. език - малък припадък) и grand mal (голям припадък). При първият подвид болният е неконтактен за около 20 секунди, след което се "пробужда", но не помни нищо. Те се проявяват с карткотрайно втренчване на погледа и застиване на тялото в определена поза. Ако припадъкът е по-слаб, може да премине без проява на каквито и да е било симптоми. При втория подвид болния застива, след което тялото се разтърсва от силни конвулсии, от устата започва да излиза пяна, възможно е и очите да се обърнат навътре. Припадъкът е с по-дълга продължителност и след като болният се събуди, той отново няма никакви спомени.

Съвместими ли са спортът и епилепсията?

Спортът много често е повод за приятни преживявания, а за пациентите, болни от епилепсия, е от особено значение - може да подобри значително тяхното състояние и да спомогне за развитието на социалните им контакти. За съжаление обаче, голяма част от болните се освобождават от физически занимания поради страх от припадъци. Но с помощта на подходящи предпазни средства (например носене на плувна жилетка, спортуване върху специални матраци и др.) и информирането на треньорите, опасностите могат да бъдат сведени до минимум. Освен това специалистите твърдят, че повишената физическа активност или учестеното дишане не би трябвало да предизвикат припадък.

* Водни спортове

Плуване - за пациенти, страдащи от епилепсия, е възможно само ако около тях има човек, който е информиран за тяхното състояние. От водните спортове са разрешени и гребане, ветроходство, кану, сърфиране, но с подходящи спасителни жилетки. Забранено е само гмуркането, което е с по-висок риск за епилептиците.

* Спорт на открито, в зала и игри с топки

Позволени са лека атлетика, гимнастика, футбол, езда, но с подходящ шлем. Препоръчително е да се избягва посрещане на топката с глава. Забранена е фехтовката.

* Зимен спорт

Подходящо е каране на ски на дълги отсечки с подходяща екипировка и по възможност - с придружител, но сноубордът и екстремното каране на ски са забранени.

* Свободни спортове

Риболов, голф, каране на колело и скейтборд, туристически излети, танци, бягане - всички са позволени (с подходящи предпазни средства), а забранено се оказва само планинското колоездене.

За пациентите, болни от епилепсия, е важно да запомнят, че те не са непълноценни хора. За тях е важно да живеят пълноценно и здравословно, както и да се лекуват правилно, за да избегнат потенциалния риск от повторни припадъци.


За Епилепсията

“Нашето дете има пристъпи!”

Детската епилепсия

и какво мисли за това лекарят



Един указател за родители

От

Проф. Д-р Ансгар Матес и Д-р Хансйорг Шнебле

Издател:

Център по епилепсия Корк (77694 Кеел-Корк)

В сътрудничество с

Германската Секция на Международната лига срещу епилепсията

(Място на стопанската дейност: ул. Херфордер № 5-7, Бийлефелд)



Уважаеми родители,

Може би сте обезпокоени и загрижени, тъй като Вашето дете е преживяло за първи път епилептичен пристъп, или защото то от по-дълго време страда от често повтарящи се пристъпи. Може би това са “само” така наречените малки пристъпи, които са настъпвали досега при Вашето дете, може би са били сигнализирани от едно на пръв поглед животоопасно конвулсивно припадане.

В тази ситуация възникват множество въпроси, които касаят болестта, нейните причини, възможностите за нейното лечение и евентуалното и влияние върху бъдещето на Вашето дете.

Сигурно сте се консултирали с домашния си лекар и сте получили от него първоначална важна информация. Може би детето Ви е било насочено също и към лекар-специалист или към някоя клиника. Опитът обаче показва, че след първите разговори с домашния лекар или лекаря-специалист още много въпроси остават нерешени – дали поради това, че досега не сте имали време да намерите достатъчно изчерпателен отговор на всички въпроси, или защото важни въпроси са ви хрумнали впоследствие, когато разговорът с лекаря е бил свършил вече.

Именно в тази връзка малката разяснителна книжка има намерение да Ви помогне. Тя е резултат от лекарски разговори с родители на болни от епилепсия деца, които са имали същите грижи и въпроси, каквито и Вие имате. Изучавайте тази брошура спокойно, и ако останат още нерешени въпроси и проблеми, обърнете се с пълно доверие към Вашия лекар.

Специални предложения за третиране на болестта на Вашето дете в тази книга обаче няма да намерите. Тъй като всеки случай е различен, само опитният лекар може да реши какъв метод трябва да се приложи за подобряване или лечение на болестта на Вашето дете.

Център по епилепсия Корк, януари 1996 г.

Ансгар Матес

Хансйорг Шнебле
Епилепсията – какво представлява всъщност?



Понятието “епилепсия” произтича от гръцка дума (“епиламбанин”), която означава нещо като “обземам, обхващам, (за болест) връхлита, налита”. Следователно “епилепсия” означава “припадък” или по-добре: “болест на припадъка”. Тъй като съществуват различни форми на болести на припадъка, говорим по-често за епилепсии. (В тази брошура ще се срещнете с някои от тези различни епилепсии, но не всички, които са известни до момента – от една страна, защото това би затруднило боравенето с тази брошура, а от друга – защото някои от досега известните форми на епилепсия са изключително редки.)

Всеки човек може да преживее при определени обстоятелства епилептичен шок, напр. чрез токов удар, чрез недостиг на кислород или чрез тежка травма на главата. За епилепсия обаче говорим едва тогава, когато епилептични пристъпи се появяват без видима причина, следователно от състояние на пълно здраве, и са с тенденция на повторение. Между другото това означава, че при дадена епилепсия винаги става въпрос за хронично, т.е. продължаващо по-дълго заболяване (което обаче по никакъв начин не означава, че трябва да продължава цял живот).

Някои хора – сред тях също и лекари! – се срамуват да употребяват понятието за болест “епилепсия”, тъй като названието на тази болест е обременено с множество предразсъдъци. В древността хората са вярвали в извънземен произход на болестта, в демонична обладаност, която изригвала в големия, пораждащ страх, пристъп. В наше време това суеверие не съществува. Много хора считат епилепсията за болест на духа или за страдание, което неизбежно води до загуба на душевните способности, или за наследствена и неизлечима болест. Всички тези предразсъдъци, които утежняват положението на болното от пристъпи дете и неговите родители, чрез съвременната наука са оборени.

Епилепсията е болест, чиито произход се крие в мозъка. Тя няма нищо общо с душевно заболяване и само по изключение води до отслабване на интелигентността. Както и при други болести, съществуват доброкачествено и злокачествено протичащи форми. Една епилепсия може да се лекува и в твърде много случаи да бъде излекувана.

На всеки остава сам да прецени, дали вместо понятието “епилепсия” ще използва означението “болест на пристъпите” или “конвулсивно страдание”. Определението не променя по никакъв начин същността на болестта. По-важно е да се търси правилния метод на лечение, отколкото удобното наименование.
Колко често епилепсията се проявява при деца?
В каква възраст започва?

Във Федерална Република Германия с нейните около 80 милиона граждани приблизително 200 000 деца страдат от епилепсия. Така че епилепсията е по-често срещана в детска възраст, отколкото значително по-добре известните хронични болести ревматизъм, диабет (захарна болест) или туберкулоза.

Нямаме точен брой на разположение затова, защото разбира се не съществува задължение за обявяване на епилепсията, но също така, защото някои родители се срамуват, от страх, че огласяването на болестта можело да навреди на репутацията на семейството им, да заведат болното си дете на лекар и вместо това се доверяват на медицински (не лекарски) шарлатани.

Както вече знаем, настъпването на един единствен епилептичен пристъп не означава непременно началото на епилепсия. Броят на децата, които претърпяват един или няколко пристъпа в кърмаческа или ранна детска възраст, без да се развие хронична епилепсия, е многократно по-голям от горепосочения брой на епилептично болните деца.

Епилептичните пристъпи могат да започнат във всяка възраст, а при определени условия непосредствено след раждането. При три четвърти от всички епилептично болни първите епилептични пристъпи настъпват преди възрастта от 20 години и особено през първите 3 години от живота и около периода на пубертета.

Възрастта на заболяването не позволява сигурни заключения относно причината на епилепсията, нейното по-нататъшно протичане или шансове за лечение.
изглеждат епилептичните пристъпи?

Съществуват твърде различни епилептични пристъпи, от които в тази брошура могат да бъдат обсъждани само най-важните.


“Големи” и “малки” пристъпи.

До преди известно време се правеше разлика преди всичко между “малки” и “големи” епилептични пристъпи. На медицински жаргон, особено в разговори между пациенти или роднини и лекар, и днес се използва това различно описание на пристъпите. В тази брошура и ние отново ще се връщаме към тези определения. Но трябва да сме наясно, че “големи” пристъпи напълно могат да бъдат израз на една общо меко протичаща епилепсия, докато неблагоприятно протичащи епилепсии понякога се изразяват само в “малки” пристъпи.


“Големи” пристъпи.

Към големите пристъпи принадлежи особено мал-пристъпът Гранд. При този тип пристъп детето пада в безсъзнание без предупреждение, в повечето случаи –внезапно, на пода, при това често със звук (вик, стенание); очите му се обръщат, цялото му тяло е неподвижно (тонична фаза) и след това получава спазми по ръцете, краката, и лицето (клонична фаза). Поради тази последователност на пристъпа лекарят нарича този тип пристъпи “тонично-клоничен Гранд мал”. Във върховия момент на това застрашително изглеждащо събитие от устата излиза слюнка (евентуално пенообразно), стига се до дихателна недостатъчност и посиняване на устните и ръцете.

В общия случай силните явления отслабват след 1 до 3 минути. След това детето е изтощено и за дълго време може трудно да бъде събудено. Нерядко при такъв спазъм се стига и до уриниране или изхождане по голяма нужда. Наранявания чрез прехапване на езика или бузите могат да настъпят при спазми на челюстната мускулатура (“челюстен спазъм”) в началото на пристъпа.

Когато такива големи пристъпи настъпват по време на сън, може да Ви изостри вниманието чрез разтърсване на леглото или чрез гърлени звуци. Също отпуснатост или главоболие на следващата сутрин, по-големи петна от слюнка на възглавницата или подмокряне при иначе чисти деца могат да бъдат сигнал за протекъл по време на сън пристъп.

Понякога Гранд мал-пристъпите продължават по-малко от една минута. От време на време те поразяват само едната страна на тялото (полустранични пристъпи). Съзнанието при това може да е запазено или малко или много да е стеснено. Въпреки тези меки форми на проявление такива пристъпи също се причисляват към групата на “големите пристъпи”.

Някои деца с дни или часове преди голям пристъп са възбудими, разстроени, с лошо настроение или хленчещи. Съществуват опитни родители, които въз основа на тези симптоми могат да предвидят достатъчно надеждно настъпването на пристъп при своето дете. При други деца един голям пристъп понякога дава сигнали няколко секунди преди това с колики, гадене (повдигане), виене на свят, неопределени слухови и визуални възприятия или с чувство на страх. Такива кратковременни “предвестници”, които често по-възрастните деца могат да опишат достатъчно добре, наричаме “аура”.
“Малки” пристъпи.

Така наречените малки пристъпи от гледна точка на естеството си на проявление са в много по-малка степен впечатляващи отколкото един Гранд мал-пристъп. Най-меката форма на един малък епилептичен пристъп е паузата в съзнанието (абсенс). При това детето за няколко секунди “отсъства” и не можете да го заговорите. Обикновено то прекъсва или забавя дейността си и се вглежда втренчено или замечтано в една точка. Тези пристъпи често не се разпознават точно в началото на болестта и се разглеждат като неприлично държане и глупава привичка.

В кърмаческа възраст малки пристъпи в повечето случаи се проявяват под формата на мълниеносно конвулсивно свиване, което може да се повтори неколкократно (блиц-спазми). Понякога кърмачетата се превиват за една до три секунди по подобие на ориенталски поздрав (салаам-спазми). Пристъпи от този род понякога погрешно се определят като плашливост или коликоподобни стомашни болки.

Предимно при малки деца малките епилептични припадъци се изразяват в премигване на очите (пристъпи на премигване) или в силно климващо движение (пристъпи на климване). При по-силно изразяване на тези пристъпи се стига до внезапно, рязко падане назад или напред (пристъпи с падане), при което децата нерядко си причиняват наранявания.

За малки пристъпи се говори и тогава, когато пристъпното събитие (спазми, схващания, нарушения в чувствителността – например под формата на смъдене, чувство на изтръпналост или на погрешно усещане) засяга само една част от тялото (например – ръка, крак или едната половина на лицето). В тези случаи по правило съзнанието на детето не е нарушено.

Друга форма на малки пристъпи понякога наподобява “поведенческа своеобразност” (психомоторни или парциално-комплексни пристъпи): Децата например правят безпричинни движения на преглъщане или близане, блуждаят с ръце, говорят неразбираемо, или безцелно се разхождат наоколо. Такива психомоторни пристъпи може да продължат половин или дори две минути.

Често малки пристъпи се проявяват предимно в определена възраст – тогава говорим за зависими от възрастта или обвързани с възрастта (малки) пристъпи: така блиц- и салаам-спазми се наблюдават почти изключително в кърмаческа възраст, пристъпи на премигване и пристъпи с падане – преди всичко в ранна детска възраст, а абсенси – преобладаващо в училищна възраст. Другите малки пристъпи се проявяват – също както и мнозинството от големите пристъпи – независимо от възрастта, поради това те се обозначават също като възрастово независими пристъпи.


“Генерализирани” и “подобни на огнище (фокални)” пристъпи.

Днес в медицинската терминология обикновено не се говори за големи и малки, а за “генерализирани” и “подобни на огнище” (“фокални”) пристъпи.

При това генерализиран пристъп означава, че пристъпното събитие в началото на пристъпа засяга двете половини на тялото равномерно, съответно – от гледна точка на първопричината – че двете половини на мозъка се обхващат едновременно от конвулсивното събитие. При това не е необходимо цялото тяло да бъде обхванато от пристъпа – на първо място е важна равностранността на пристъпа от самото начало.

От досега примерно назованите пристъпи могат да бъдат означени като “генерализирани” пристъпи следните видове: Гранд мал, абсенсите, блиц- и салаам-пристъпи, пристъпи с премигване и пристъпи с климване, пристъпи с падане.



В обратния случай се говори за подобни на огнище или фокални пристъпи тогава, когато в началото на пристъпа от пристъпното събитие се обхваща едностранно само една страна от тялото, съответно само една точно определена част от тялото. (Това означава естествено, че и в мозъка е въвлечена само една точно определена част от мозъчно полукълбо по време на конвулсивното събитие.)

“Фокалните” пристъпи следователно са: едностранните пристъпи, Гранд мал-пристъпите с предшестваща аура; едностранни нервни конвулсии, схващания или нарушения на чувствителността; психомоторни пристъпи (парциално-комплексни пристъпи).

Разделянето на епилептичните пристъпи на генерализирани и фокални пристъпи не се запазва и когато в течение на един единствен пристъп един отначало фокален пристъп може да се превърне в генерализиран пристъп. Например: начало на пристъп с конвулсии по едната ръка (фокален пристъп!), които след това за кратко време се разпространяват по цялото тяло (генерализиран пристъп!). Важно за разделянето и класифицирането, “генерализиран” или “фокален”, е единствено началото на пристъпното събитие. Във всички случаи обаче понякога само чрез електроенцефалограма (ЕЕГ)може да се определи, дали даден пристъп протича в началото фокално или генерализирано.


Епилептичен статус

Всички епилептични пристъпи могат да се повтарят при особени обстоятелства за кратки периоди от време (минути до часове); ако пациентът винаги се връща в съзнание между отделните пристъпи, говорим за серия от пристъпи. Ако един отделен пристъп трае повече от 15 минути или ако пациентът не се връща в съзнание между повече пристъпи, говорим за епилептичен статус (“епилептично състояние”).

При големи пристъпи (Гранд мал-пристъпи) такъв статус е постоянна заплаха за живота и може да бъде отстранен само в клинични условия.

Статус на малки пристъпи е по-малко опасен, но не рядко бива оценяван неправилно. Ако например абсенс следва един след друг, детето се държи като замаяно (вцепенено) и уморено. То изобщо не говори и се движи като кукла. Такива статуси на малки пристъпи може да продължават неподвластни на влияние с часове, с дни, дори седмици.


Какви епилептични форми съществуват?

Още в началото на тази брошура установихме, че съществуват различни форми на епилепсията и че затова би било по-точно да се говори за епилепсии, отколкото само за епилепсията.

Между другото се запознахме с модерното (международно) разграничение на различните пристъпи – именно разграничението на генерализирани и фокални пристъпи. Също и съвременното разграничение на епилепсиите следва тази схема: съществуват генерализирани и фокални епилепсии. За генерализирана епилепсия се говори тогава, когато в рамките на тази епилепсия се стига до (“големи” или “малки”) генерализирани пристъпи; дадена епилепсия се обозначава като фокална епилепсия тогава, когато се характеризира с фокални пристъпи.

Епилепсия с Гранд мал-пристъпи също е генерализирана епилепсия (генерализирана Гранд мал-епилепсия), както епилепсия с чести абсенси (която в медицинската терминология се нарича “пикнолепсия”; в детска възраст тя е най-честата генерализирана форма на епилепсия).

Епилепсия с едностранни или психомоторни (парциално-комплексни) пристъпи или с големи пристъпи, които се придружават от аура, се определя като фокална епилепсия. Най-честата фокална епилепсия в детската възраст е така наречената Роландо-Епилепсия. Тя може да настъпи на възраст от 3 до 12 години и се характеризира с пристъпи, които почти винаги се проявяват по време на сън: често децата се събуждат поради нарушения в чувствителността в областта на устата или едната половина на лицето, също евентуално се стига и до спазми в един от ъглите на устата или по едната буза, в повечето случаи е налице значително течение на слюнка. Децата не са в състояние да говорят, но нерядко обръщат вниманието на родителите си върху нарушението чрез жестове и неразбираеми звуци; съзнанието при тези пристъпи по правило също се запазва.

Най-важният и определящ симптом на определена форма на епилепсия е отделният епилептичен пристъп. Затова за точната диагноза и правилното лечение е много важно внимателно да наблюдавате пристъпите на Вашето дете, за да можете да ги опишете възможно най-точно по-късно пред лекаря.

И причината, и протичането, и прогнозата (изходът на болестта) при отделните епилептични форми, заедно с пристъпите, могат да бъдат твърде различни.
Епилепсията наследствена болест ли е?

Първо най-общо може да се каже, че към възникването на повечето болести принадлежат две предпоставки: (вътрешно) предразположение и (външна или придобита) причинност. Съществуват болести, при които предразположението играе особено голяма роля (например диабет или подагра), и такива, при които преди всичко външните (придобити) условия действат подбуждащо (например рак на белите дробове).

Степента на предразположение към определена болест е свързана с генетичния материал (гените) и в последствие се предава по наследство; затова говорим също за генетична или фамилна диспозиция (предразположение). Така съществуват семейства, при които например предразположението към диабет е по-голямо от това в друго семейство; обаче захарната болест не е наследствена болест. За наследствена болест говорим едва тогава, когато самата болест (не само предразположението към нея!) се наследява по точно определени наследствени закони.

Епилепсията не е наследствена болест, т.е. болестта епилепсия не се предава от бащата или от майката на детето. Но предразположението към епилепсия може да бъде изразено по различен начин при отделни семейства. Разбираемо е, че при някои семейства повече членове на семейството може да страдат от епилептични пристъпи или да заболеят от (хронична) епилепсия – при което обаче към трайната предразположеност винаги трябва да причислим един подбуждащ фактор.

Сега съществуват епилепсии, при които генетичната диспозиция играе решаващата роля за възникването на болестта (а не външните подбуждащи фактори); такива епилепсии се определят като “преимуществено генетично обусловени епилепсии” (медицинският термин за това гласи: “идиопатични епилепсии”). Към тях в детската възраст принадлежат например епилепсията с чести абсенси (пикнолепсия) и Роландо-епилепсията.

При възникването на повечето епилепсии обаче външните (придобити) фактори играят значително по-голяма роля отколкото генетичната диспозиция; такива форми на епилепсията обозначаваме като “симптоматични епилепсии”.

0 коментара

Публикуване на коментар