Детска епилепсия (част 1)

Широко разпространеният предразсъдък, че епилепсията била наследствена болест, вече причини на някои семейства големи неприятности. Не се упреквайте и не се измъчвайте с въпроса за евентуална “вина” за болестта на вашето дете, а насочете целия си интерес към правилното отношение.
Кои са причините за епилепсията?

Епилепсията се базира на функционално разстройство на нервните клетки в мозъка. Подобно на късото съединение имаме електрически разряд. Епилептичният пристъп е следствието от такива бързо следващи едно след друго разреждания на нервните клетки на мозъка. В предходната глава научихме, че към възникването на дадена епилепсия принадлежи както (генетично) предразположението, така и (външна или придобита) причинност. Ако придобитите причинители играят решаваща роля за възникването на епилепсията, то такава епилепсия наричаме – както вече споменахме – “симптоматична”.

Съществуват множество различни външни причини или подбудители за анормалното поведение на нервните клетки, а следователно и за възникването на симптоматична епилепсия. Най-чести при децата са:

Нарушения на мозъчното развитие през бременността – примерно чрез хромозомни нарушения, погрешни средства, злоупотреба с алкохол, отравяния, инфекции (например шарка по време на ранната бременност), силно кървене (с обусловени от това, недостиг на кислород или хранителни вещества за плода в утробата).

Мозъчни кръвоизливи, мозъчни контузии или недостиг на кислород при раждане (повреждане и/или загуба на нервни клетки).

Възпаления на мозъка или мозъчната кора (също и при считани за безобидни детски болести: например дребна шарка (морбили) [Masern, нем.] , заушка [Mumps, нем.], магарешка кашлица (коклюш) [Keuchhusten, нем.] или лещенка (емфизематозна варицела) [Windpocken, нем.]).

Мозъчни наранявания при нещастен случай (кръвоизлив в мозъка, мозъчна контузия).

Прогресиращи заболявания на мозъка – например мозъчни отоци (мозъчни тумори), преждевременно разпадане на мозъчна тъкан, или нарушения в обмяната на веществата.

Между току-що назованите причинни болести и избухването на епилепсията може да изминат месеци, та дори и години.

Вашите лекари ще се опитват да разберат, коя от тези причини е отговорна за епилептичните пристъпи на Вашето дете. Чрез настоящото човек придобива важни насоки за правилното третиране и шансовете за лечение. У една част от децата, въпреки прилагането на най-модерни изследователски методи, все още не се успява да се изясни причината за пристъпите. Но и тук се изисква лечение и не рядко е възможно напълно излекуване.


Допринасят ли външни обстоятелства за появата на отделен пристъп?

Сигурно вече сте се замисляли над това, кои външни обстоятелства могат да предизвикат или най-малкото да благоприятстват настъпването на отделния пристъп у Вашето дете.

Опитът показва, че в почти всички случаи пристъпните атаки настъпват непредвидимо, като от ясно небе. Често обвиняваните грешки в диетата изобщо не играят роля за причинността на пристъпите.

Подобни на треска инфекции, смяна на времето, телесни или душевни претоварвания, преди всичко недостиг на сън могат все пак да благоприятстват или да причинят пристъпи при някои деца.

Алкохолът в детска възраст е отрова за нервите. Би трябвало от да е ясно, че всякаква форма на алкохол е забранена за болни от пристъпи деца и младежи.

При някои особено предразположени деца определени сетивни възприятия от нашето ежедневие могат да причинят епилептични пристъпи; към това се числят особено оптичните дразнения (контрастите светло-тъмно, мъждукаща светлина); изключително рядко изненадващи шумове, докосване или уплаха. Такива “причинени от дразнители” пристъпи се наричат “рефлекторни пристъпи” (рефлекс-пристъпи). За “епилепсия” при такива деца говорим едва тогава, когато при тях се стига и до пристъпи без различими дразнещи причини покрай причинно обусловените пристъпи.
Води ли епилепсията до слабоумие или нарушения в поведението?

Епилепсията няма нищо общо с душевно заболяване.

Повечето епилептично болни деца са психически здрави – както по отношение на тяхната интелигентност, така и на поведението им.

Все пак сред епилептично болните деца има по-често психично необикновени деца, отколкото сред техните връстници без епилепсия. Каква е причината за това?

Ние вече разбрахме, че една епилепсия е последица често от органично увреждане на мозъка (“симптоматична епилепсия” – например при увреждания по рождение, чрез мозъчни възпаления, или мозъчни травми). Когато при това става въпрос за тежко мозъчно увреждане, разбира се интелигентността може да се развива само забавено или изостава в своето развитие. В този случай епилепсията и интелектуалната ненадареност са два болестни признака (симптома) на една и съща причина – именно на тежкото мозъчно увреждане. (Понижената интелигентност следователно не е следствие на епилепсията, а на мозъчното увреждане, което предизвиква също и епилепсията!). Понякога обаче едно мозъчно увреждане не въздейства върху понижаването на цялостната интелигентност, а води до слабост в определени функционални области: например в четенето/писането (слабост при четене/писане) или при смятането или при пространственото ориентиране; или детето изпитва просто трудности да се справя с темпото на неговите връстници. Лекарят говор тогава за частични функционални слабости.

Подобни неща могат да важат и за странностите в поведението: тежки мозъчни увреждания (със или без епилепсия) могат да окажат влияние на странностите в поведението (при нормална или понижена интелигентност). Тези отклонения в поведението се изразяват примерно в забравяне, слаба концентрация, бързо сменящи се интереси, лесно отклоняване на вниманието; някои деца също са много неспокойни, “нервни” или свръх агресивни; други – със забавени действия, тромави (неповратливи) или мудни. Всички тези възможни явления обаче не са следствие на епилепсията, а следствие на лежащите и в основата на пристъпите мозъчни увреждания.

Но съществуват и странности в поведението, които не почиват на болестно обусловени функционални разстройства на нервните центрове в мозъка, а на външни влияния: когато родители и възпитатели не разпознават или не взимат под внимание болестно обусловените функционални разстройства на детето, се стига до прекомерни изисквания. Децата реагират на това в училище често с палячовщина, в къщи с инат, агресивност и отказ от действие.

Свръх страхливи и свръх протекционистични родители забраняват на болното дете твърде много и не се осмеляват да изискват от него изобщо нищо. Това води също при по-възрастни деца до детински маниери на поведение.

Нерядко се комбинират странности в поведението, които са обусловени от функционално разстройство на нервната система, с такива, които се предизвикват от посочените външни влияния. Тогава понякога може да стане трудно да се отдели едната причина от другата.

В редки случаи и епилептични пристъпи могат да доведат до загуба на духовни способности – например тогава, когато Гранд мал-пристъпи се проявяват в гъста последователност (серии) или като статус.

Между другото и странични ефекти от медикаменти, които трябва да бъдат вземани заради епилепсията, могат да доведат до промени в поведението.

Ваш партньор във всички тези трудности е лекуващият лекар, който при определени обстоятелства ще привлече опитен психолог, за да Ви даде правилна консултация.
Как лекарят установява епилепсията?

Първо лекарят се нуждае от точни данни за началото, честотата и вида на пристъпите. Освен това са му необходими и данни за протичането на бременността, раждането, развитието и досегашните заболявания на детето. Също данни за евентуални епилептични пристъпи или подозрителни по отношение на пристъпи състояния при други членове на семейството са от голяма важност за лекаря при установяването на вида и причината за пристъпите.

След това общо взето следва основен преглед на детето, особено на нервната система. Освен това се провежда ЕЕГ-изследване. Често именно с тези мерки може да бъде изяснено, дали е налице епилепсия или не.

Понякога причината за епилепсията може да бъде установена едва чрез особени методи на изследване, за които детето евентуално (но не винаги) трябва да бъде прието в клиника (например изследвания на обмяната на веществата в кръвта и урината, образни изследвания на мозъка с компютърна или ядрена томография, изследвания на ликвора).

При нормални обстоятелства тези специални изследвания изобщо не означават натоварване (безпокойство) за детето. За необходимостта от такива изследователски методи, които се разглеждат от родителите често без основание като неприятни, твърде болезнени или дори опасни, може да реши само лекарят.


Какво е ЕЕГ?

Всяка нервна клетка е едно твърде сложно образувание, на чиято повърхност протичат електрически (и химически) процеси. С помощта на кривата на мозъчната електрическа възбудимост (ЕЕГ) е възможно да се усили и да се изобрази сумата на електрическите процеси, които протичат в милиардите клетки на мозъчната кора.

ЕЕГ е съкращение от “Електроенцефалограма”, а на немски буквално означава “крива на мозъчния ток”.

Както по-добре известното ЕКГ (с чиято помощ се изобразяват електрическите процеси в сърцето), така и ЕЕГ-то е абсолютно безобиден и безболезнен метод на изследване, който може да бъде повтарян произволно често. При това на детето се прикрепват електроди (метални плочки) с помощта на гумени връзки върху кожата на черепната му кутия. (Отстраняване на коса на тези места за измерване не се изисква!). С електродите се приемат нормалните и променените поради заболяване електрически токове на мозъка, които след това се усилват от ЕЕГ-апарата и се регистрират под формата на сложна графика, така наречената крива на мозъчната електрическа възбудимост. По правило тази крива се извлича за период от 20 до 30 минути. Понякога желаните данни могат да се получат само по време на съня, тогава говорим за “ЕЕГ по време на сън” (което се провежда най-просто след премахване на съня).

ЕЕГ днес е най-важният технически метод за диагностициране на епилепсия. С негова помощ в повечето случаи може да се установи и мястото на възникване на епилепсията в мозъка. Накрая ЕЕГ показва при лечението, дали и колко бързо спада абнормната възбудимост на нервните клетки. ЕЕГ не говори нищо за интелигентността и характера.
Всички ли конвулсивни пристъпи при децата са знак за епилепсия?

При децата съществуват конвулсивни пристъпи, които не са признак за епилепсия, въпреки че при тези конвулсии действително става дума за епилептични пристъпи. Тези пристъпи обаче се проявяват изключително при определени случаи, а именно при определени кратковременни нарушения на здравето. Тъй като такива пристъпи са свързани със съвсем определени случаи и никога не се проявяват спонтанно (следователно никога отделно от такива събития), те се наричат случайни пристъпи или случайни конвулсии.

При по-възрастни кърмачета или в ранна детска възраст се проявяват например при особено предразположени към това деца в началото на високо фебрилни инфекциозни заболявания (така наречените фебрилни конвулсии), които могат да се повторят евентуално при по-късни фебрилни заболявания и на около 6-годишна възраст престават от само себе си.

При такъв пристъп при треска обаче става дума не винаги само за безобидно събитие; в редки случаи един конвулсивен пристъп при треска може да бъде също признак за започващо възпаление на мозъчната кора или за друга сериозна болест. Затова важи правилото, че при всеки първи епилептичен пристъп – със или без треска – трябва да бъде привлечен лекарят.

Други “случаи”, при които може да се стигне до “случаен пристъп”, са например: недостиг на важни минерални вещества (например калций или натрий), спадане на захарта (особено при болни от захарна болест деца), отравяния, контакт с електрически ток (“токов удар”), прекомерно излагане на горещина (“топлинен удар”).

Нерядко такива конвулсии се подминават с пренебрежение от лаиците с обозначението “зъбни конвулсии”, “нарушения на растежа”, “подагра”. Тази позиция може да доведе до това да се пропусне правилния момент за излекуване на заболяването и по-късно до развитието на епилепсия.

Противно на едно широко разпространено схващане поникването на зъбите при децата никога не е причината за конвулсии.

Мнението за това, какво лежи в основата на отделния случай, може да бъде взето единствено от лекаря или клиниката.


Как да се държим при пристъп?

По правило един голям пристъп (Гранд мал) спира сам след 1-3 минути; той не е опасен за живота въпреки застрашителното си външно проявление. В повечето случаи затова не е необходима лекарска намеса по време на голям пристъп. Ако обаче един голям пристъп трае по-дълго отколкото обикновено (т.е. по-дълго от 3 до 5 минути), то следва да се предприемат особени мерки за прекъсването на този пристъп.

Първо: Какви мерки изобщо имат смисъл при голям пристъп?

-В случай че пристъпът малко преди това дава признак (“аура”), сложете детето да легне на леглото или на пода и разхлабете дрехите му, особено около врата му.

-Детето трябва да се предпази от възможни зони на опасност (например улично движение, вода, остри предмети, и ръбове).

-След това изчакайте протичането на пристъпа и точно наблюдавайте детето. Внимателните данни за картината и продължителността на пристъпа са от голяма важност по-късно за лекаря.

-В случай, че се появи силно слюнкоотделяне, завъртете главата на една страна, за да не се задави детето. В редки случаи по време на пристъпа или непосредствено след това се стига до повръщане; в тези случаи е целесъобразно да се завърти не само главата на детето на една страна, а да се приведе тялото в стабилно странично положение (в случай, че това не се удава без усилие, не употребявайте насилие!).

-След пристъпа детето почти винаги е отпаднало и не може да бъде или с усилие може да бъде заговорено по-дълго време, съответно детето изпада в дълбок сън. Оставете го напълно спокойно, за да могат изтощените нервни клетки на мозъка да починат. Понякога след пристъпа е налице състояние на безпокойство, чието отшумяване също така трябва да изчакате търпеливо; и в тази ситуация трябва да държите детето не със сила, а да го придружавате успокоително.

-Вероятно Вашият лекар Ви е предписал противопристъпно средство, което може да бъде вкарано и от лаика през ануса в дебелото черво на детето (например Диазепам-Ректиоли). В общия случай тази мярка се препоръчва тогава, когато един голям пристъп не приключва след 2 минути, или ако не отшумява в значителна степен след 2 минути. (в редки случаи трябва да бъдат приложени 2 или повече ректиола – това обаче трябва да бъде обсъдено предварително с лекуващия лекар).



Какво не трябва да се прави при пристъп?

-Възникващи при пристъп спазматични свивания на ръцете и краката да се потушават със сила;

-Конвулсивно свиващи се крайници да се придържат със сила;

-Спазматично свитите челюсти да се отварят със сила или твърди предмети (дори тогава, когато се е стигнало до прехапване на езика а чрез това и до кървене);

-При пристъп детето да се полива с вода и да се правят опити да му се прави изкуствено дишане;

-Да се опитва да се събуди детето след пристъпа посредством клатене, разтърсване, ароматни вещества или други мерки за съживяване.



Деца с малки пристъпи (например абсенси, психомоторни пристъпи) се нуждаят от спокойно и грижовно придружаване и добро наблюдение; едно прекъсване на пристъпното събитие (например с Ректиоле) по правило не е необходимо, дори когато пристъпът продължава повече от няколко минути. Само при по-дълга продължителност е нужно да се привлече лекар. Добро наблюдение и в този случай е по-добро от необмислените действия.


Трябва ли една епилепсия да бъде лекувана?

Въпреки че понякога става така, че дадена епилепсия бива излекувана без лечение, по правило е необходимо лечение. Мнението, че с пубертета или след сватбата страданието и без това изчезва, в повечето случаи се оказва неточно. Лекуването на пристъпите е необходимо поради следните причини:

1.нормалната реактивност на пристъпа се “шлифова” в мозъка все повече, и всеки пристъп прокарва пътя за следващия (“проправяне на път”). Излекуване може да настъпи само тогава, когато този дяволски кръг бъде пресечен. Затова е важно да се приложи ранно лечение спрямо ранната диагноза. Колкото по-късно се приложи правилното лечение, толкова по-малки стават шансовете за излекуване.

2.сто към така наречените малки пристъпи по-късно се прибавят големи пристъпи – понякога едва много месеци или дори години след началото на епилепсията. Затова е важно и лечението на малките пристъпи.

3.й като повечето пристъпи настъпват без предупреждение, епилептично болните деца при пристъпи, които протичат с безсъзнание, загуба на ориентация, нарушения в равновесието или падане, са застрашени от нещастни случаи – например при катерене по дърветата, при уличното движение, при каране на колело, по стълби, във ваната за къпане, или при плуване. По такъв начин и един кратък абсенс с продължителност няколко секунди може да представлява голяма опасност за детето.

4. правило чрез епилептичните пристъпи – независимо дали става въпрос за малки или големи пристъпи – не настъпва увреждане на мозъчни клетки. Само при голям брой конвулсивни пристъпи (Гранд мал-пристъпи), особено, когато те настъпват под формата на статус, може като следствие от кислородна недостатъчност и други нарушения да се стигне до загиване на мозъчни клетки. Обаче посредством правилното лечение тъкмо рискът от по-дълго продължаващи пристъпи (статус!) значително намалява!
Как се лекува днес епилепсията?

Най-важният метод за лечение се състои във вземането на медикаменти, които намаляват анормалната възбудимост на нервните клетки и правят възможна нормалната мозъчна дейност. Само лекарят може да реши, какви медикаменти и какви дози действат най-благоприятно на Вашето дете.

Патентовано лекарство, което отстранява пристъпите при всеки пациент, не съществува. Това, което е помогнало на детето на съседа, вероятно е тъкмо погрешното средство за собственото дете.

Досега минават много седмици или дори месеци, докато лекарят намери правилното “отношение” към лекарствата. От родителите това изисква доверие във способностите и опита на лекаря, а понякога и доста търпение. По-честа смяна на лекаря обаче при лечението на епилепсията е съдбоносна. Сигурно Вашият лекар ще привлече специалист, когато той самият не разполага с достатъчно опит или е несигурен. Обслужването в поликлиниките може да стане незадоволително тогава, когато там поради големината на клиниката се стига до честа смяна на клиничните лекари.

Медикаментите трябва да се приемат в повечето случаи дълги години, дневно и редовно – и дори тогава, когато въз основа на лечението вече не настъпват пристъпи. Внезапно изоставяне на таблетките може да доведе до опасни за живота припадъци и да възпрепятства излекуването. Само лекарят може да определи, кога лечението с таблетки може да бъде преустановено бавно и безопасно.