Епилептични припадъци (част 1)

Когато главният мозък не получава достатъчно кислород, може да настъпи кратка загуба на съзнание (припадък). Възстановяването е бързо, тъй като при падането главата се озовава на едно ниво със сърцето, а това подобрява кръвния поток и достъпа на кислород до мозъка.

Продължителната загуба на съзнание за повече от минута изисква спешна медицинска намеса.

Припадъкът настъпва при рязко намаляване на кръвоснабдяването на мозъка, което го лишава от глюкоза и други хранителни вещества и кислород. Някои хора губят съзнание при престой в гореща, задушна стая или при наличие на сериозно заболяване. Сред другите причини са:
• Стоенето прав за дълго време, което кара вените да се разширят и да се напълнят с кръв и по-малко количество от нея стига до мозъка.
• Хипогликемия - недостиг на захар в кръвта.
• Твърде учестеното дишане (хипервентилация на белите дробове) вследствие на стрес. Така се намалява нивото на въглеродния двуокис в кръвта и затова мозъчните клетки получават по-малко кислород.
• Шок (от катастрофа или лоша новина), при който се нарушава регулацията на кръвното налягане.
• Тежка анемия, висока температура, неконтролиран диабет, заболявания на сърцето и кръвообращението и др.
• Ново лекарство.
Припадъкът често е предшестван от неприятни усещания като световъртеж, изпотяване и гадене. Други предупредителни знаци са честите прозевки, горещите вълни, треперенето, по-бледняването и затрудненото дишане. Възможно е да усещате задух и нужда от чист въздух, а някои хора изпитват натрапчиво предчувствие за предстоящо нещастие.

Повечето припаднали се съвземат бързо след загубата на съзнание, освен ако не са се наранили по време на падането. В случай че имате рана или подутина на главата, идете на лекар, защото може да сте получили мозъчно сътресение или фрактура.

ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ПРИПАДЪК
Ако пострадалият диша нормално и няма сериозни наранявания, повдигнете за няколко минути краката му по-високо от главата и разхлабете дрехите му. Така до мозъка ще стигне повече кръв. Не позволявайте струпване от хора наоколо. Когато припадналият дойде в съзнание, го посъветвайте да поседи или полежи, докато се възстанови напълно.

ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ
Ако припадъкът трае повече от минута, потърсете медицинска помощ и спазвайте указанията по-долу.
1. Уверете се, че припадналият диша леко и внимателно наклонете главата му назад, за да обезпечите приток на въздух.
2. Ако човекът в безсъзнание не си е наранил врата или гръбнака, застанете на колене край него, сгънете крака му, който е по-близо до вас. Прегънете върху тялото му ръката от същата страна и вдигнете другата над главата му.
3. Внимателно обърнете припадналия на една страна, така че бузата му да легне върху сгънатата ръка, а кракът отгоре да поддържа тялото. Повдигнете брадичката, за да осигурите достъп на въздух.

ПРОФИЛАКТИКА
Хранете се редовно. Ако пропуснете основно хранене, постарайте се да хапнете нещо пълноценно, например храна с високо съдържание на фибри (сандвич с пълнозърнест хляб, хрупкав десерт с мюсли и сушени плодове, ябълка, банан или ядки), за да не допуснете падане на нивото на кръвната захар. Най-важно е да не пропускате сутрешната закуска.
• Хранете се балансирано, консумирайте много влакнини и ограничете рафинираните въглехидрати (бялото брашно и захарта). С годините това предпазва панкреаса (жлезата, която произвежда инсулин - хормон, регулиращ кръвната захар) от свръхстимулиране поради голямото количество захар. При хиперфункция панкреасът реагира на рафинираните въглехидрати, като произвежда твърде много инсулин. Това понижава нивото на кръвната захар и може да настъпи загуба на съзнанието.
• Отворете прозореца или включете климатика, ако в стаята е прекалено горещо или задушно. Ако предпочитате (и се чувствате добре), излезте навън.
• Контролирайте дишането си. Хппервентилацията често е реакция на стреса. Тренирайте бавно и дълбоко дишане.
• Когато стоите прави дълго време, стимулирайте кръвообращението си, като се поклащате напред-назад върху петите и пръстите или като свивате и отпускате мускулите на прасците.
• За да не ви прималява след рязко ставане от легнало положение, отначало постойте седнали за известно време, след което бавно се изправете.
• Ако кръвното ви налягане е ниско, пийте всеки ден по чаша чай от глог, за да го нормализирате, но първо се запознайте с мерките за безопасност.

ЛЕЧЕНИЕ
Поза: Понякога припадъкът е следствие от рязкото свиване на кръвоносните съдове в областта на врата, например при внезапно или силно движение на главата встрани или назад. Ако смятате, че става въпрос за такъв спазъм на съдовете, станете прави и си представете, че тилът ви е завързан с опънато въже за тавана. Помислете си как главата ви се отделя от врата и отпуснете рамене.


Дишане: Ако се появи хипервенти-лация (учестено дишане), опитайте да поемете въздух бавно и дълбоко с корема или закрийте с шепа устата и носа си, докато дишате. Това повишава нивото на въглеродния двуокис и възстановява нормалното състояние.

Хранителен режим: Не употребявайте лекарства със съдържание на алкохол. Той може да предизвика задавяне, повръщане и вдишване на повърнатото при загуба на съзнание. След края на припадъка пийнете малко студена вода. Когато се свестите, хапнете или изпийте нещо сладко. Колкото се може по-бързо се нахранете с питателна храна, богата на фибри, иначе отново може да ви прималее, когато повишената от сладкото кръвна захар започне да спада.

Хомеопатия: Приемайте избраното от вас лекарство на всеки 10 минути, докато се чувствате отмалели или след съвземането, после го използвайте само при необходимост. Ефикасни средства са:
• Arnica: при емоционален шок.
• Aconite: при страх след преживян шок.
• Gelsemium: ако се чувствате отпаднали и треперите след емоционален шок.
• Ignatia: ако сте получили лоши новини или друг вид шок и усещате, че губите контрол над себе си.
• Pulsatilla: след емоционален шок, когато ви се плаче и имате нужда от утеха или свеж въздух.

Ароматерапия: Вдишването на амониев карбонат на кристали е традиционно средство при припадъци. Подобен резултат се постига и при вдишване на някои етерични масла.
• За да дойдете напълно в съзнание и да проясните главата си, втрийте няколко неразре-дени капки лавандулово масло в слепоочията си и по вътрешната страна на дланите си.
• За да се успокоите и възвърнете жизнеността си, капнете малко лавандулово масло върху носна
кърпичка и вдишвайте.

Бързо съвземане
Втриването на лавандулово масло в слепоочията води до бързо възстановяване след припадък. Можете да прибавите няколко капки от това масло към масло от сладък бадем или пшеничен зародиш и да използвате сместа за ободряваш масаж.
Първа помощ от цветята
Комбинацията от цветни есенции „Рескю Ремиди" на д-р Бах помага за бързо възстановяване след припадък и съдържа гарвански лук, желтак, хрущялка. слабонога и повет. Капнете няколко капки върху езика или ги разтворете студена вода. Повтаряйте през няколко минути, докато се почувствате по-добре.

Билколечение: Следните чайове помагат да се съвземете след загубата на съзнание, но не пийте нищо, ако усещате, че сте пред припадък, защото течностите могат да ви задавят.
• След като дойдете в съзнание, пийнете чай от джинджифил, розмарин или бъзов цвят.
• Ако припадъкът се дължи на емоционален шок и вие все още сте напрегнати или стресирани, поемайте 4 чаши чай от маточина и лайка на ден.

Акупресура при припадък
Натискът върху тези точки връща пострадалия в съзнание само ако той няма травми по главата, врата или гръбнака.

• Притиснете силно с нокътя на палеца точка УС 26 във вдлъбнатината между носа и горната устна. Продължете, докато пострадалият се съвземе, като поставите другата си ръка на челото му, там, където започва линията на косата.
• Докато припадналият се свестява, натиснете силно точка Д 6, разположена на 4 пръста над кокалчето на глезена, точно зад пищялната кост. (Не използвайте тази точка при бременност.)

Припадък, прехапване на езика и гърчове съпътстват до 4 на сто от населението на света

Д-р Кайтазки е специалист по нервни болести, електрофизиология, клинична електроенцефалография и епилептология. Той е с над 20-годишен опит в диагностиката, лечението и профилактиката на епилепсията и подобни на нея болестни разстройства: детско главоболие, нощно напикаване, сомнамбулизъм. Има над 60 публикации в научнопопулярни вестници и списания. Член е на български и международни дружества по епилепсии и главоболия.

- Д-р Кайтазки, вие от доста време се занимавате с проблемите на епилепсията. Прогресира ли това заболяване?

- Епилепсията е хронично и невропсихично заболяване, за което са характерни внезапни, пароксизмално настъпващи и повтарящи се през различни периоди от време пристъпи от разстройство на съзнанието, което се причинява от двигателните, сетивните, вегетативните и емоционалнопсихичните функции на главния мозък. Наименованието произлиза от гръцката дума “epilambano” - припадък, внезапно прилошаване, падане, пристъпна загуба на съзнание. Наричали са я още и “Morbus Saceri” - свещена болест. Позната е още от времето на Хипократ.

- Колко хора боледуват от това заболяване?

- Според статистическите данни се смята, че около 3 до 4 на сто от населението в световен мащаб страда от епилепсия, като при децата този процент е малко по-голям - достига между 5 и 8 на сто. Това са данни, базиращи се на клинично регистрирани и диспансеризирани случаи, или образно казано - това е “върхът на айсберга”. В действителност честотата на това заболяване е по-голяма главно поради факта, че много хора поради психологични, морални, финансово-икономически, етнически, религиозни и редица още причини не съобщават, че страдат от епилептични пристъпи и не се регистрират официално. Наистина, епилепсията има не само чисто медицинско, клинично значение, но погледнато по-общо, заболяването засяга в различна степен личността на болния; неговата професионална и трудова реализация; семейството; взаимоотношенията с приятели, роднини, близки; служебната и работната му среда. С една дума - отразява се върху всекидневието и живота на болните като цяло.

- Какви са причините?

- Не бих желал да отегчавам читателите на вестника с интимните механизми на епилептичните пристъпи и тяхното развитие, а да изтъкна в достъпен и разбираем вид няколко основни аспекта: причини за заболяването; най-често засегната възрастова група; най-характерни клинични симптоми; лечение и спазване на хигиеннодиетичен режим; режим на труд и почивка; вредни навици и фактори, които предизвикват зачестяване на пристъпите или могат да ги провокират. От съществено значение е да се знаят основни неща - епилепсията не е фатално и страшно заболяване, особено когато се диагностицира правилно и се лекува оптимално. Внимателно се наблюдават симптомите, насочващи към търсене на специализиран преглед и изследване; строго спазване на предписаното лечение и съответен режим. Причините за епилепсията все още не са напълно изяснени и напълно доказани. Със сигурност се приема, че проблеми с бременността и раждането (преносен плод, трудно раждане, увита пъпна връв, отлепена плацента, изтекли околоплодни води, следродова асфиксия на плода, форцепс, родова травма на главата), могат да доведат до развитие на епилептични припадъци през детството и пубертета. Доказано е, че около 50 на сто от децата с фебрилни гърчове могат да развият епилептични припадъци в по-късна възраст.

ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ

• получените травми на главата;

• инфекциите;

• интоксикацията с тежки метали;

• анемията;

• недоимъчното хранене;

• липсата на витамини от група “В”;

• вродените мозъчни малформации;

• вродените съдови увреждания на мозъка и още редица фактори.

Епилепсията е заболяване на ранното детство и пубертета и младата възраст (до 30 - 35-годишна възраст). В такива случаи се говори за “генуинна, идиопатична епилепсия”. Епилептичен припадък след 35 - 40-годишна възраст винаги налага, и то задължително, търсене на някаква причина - тумор, мозъчна киста, сърдечносъдово заболяване, инфекция, обезводняване, хипертония, артериална хипотония, ендокринно заболяване, последствие от мозъчно комоцио, анемия, хормонален дисбаланс при жени. В тези случаи се говори за симптоматични епилептични припадъци, а не за епилептично заболяване. Епилептичните припадъци могат да бъдат с различна честота - от няколко на ден до един-два годишно. Срещат се случаи с десетки припадъци за едно денонощие и това обикновено е при някои типове епилепсия при деца до 3 години.

- Колко вида са епилептичните припадъци?

- Разделят се на генерализирани и фокални или парциални. В клиничната практика най-често срещаните генерализирани припадъци са тонично-клоничните, наречени още “гранд мал” (grand mal) и ”пти мал” (“petit mal”).

Големият припадък е драматично състояние за болния, за близките му и за обкръжаващите го лица. Винаги има загуба на съзнание, падане, гърчове, понякога прехапване на езика и пълна липса на спомен за случилото се. След пристъпа настъпва объркване, замаяност, трудно разпознаване на околната обстановка, понякога двигателна възбуда или болният изпада в дълбок сън. Този тип припадък е сериозно състояние и налага екзактно изследване и проследяване на болния.

При малките припадъци не се достига до такъв драматизъм. Болният, както извършва някаква дейност, изведнъж, внезапно спира действието, не пада, заглежда се или извършва стереотипни несъзнателни движения. След това отново продължава предишното занятие, без да има никакъв спомен за преживяното. Този тип епилепсия е по- характерен за детската възраст, притежава ясно очертана клинична картина и диагнозата може да се постави и от общопрактикуващ лекар.

Фокалните епилептични пристъпи започват по най-различен и понякога причудлив начин - схващане, изтръпване на ръка, крак, половината лице, сърцебиене, световъртежи, замайване, прилошаване с гадене и позиви за повръщане; колапсно състояние; зрителни нарушения; халюцинации.

В някои случаи има психични симптоми - внезапно чувство на страх, тревога, напрежение, слухови халюцинации и още много подобни симптоми. Може да се развие в генерализиран припадък със загуба на съзнание. Често пристъпът спира на това ниво и болният не му обръща особено внимание. И точно поради това именно тук е един от големите проблеми при поставянето на диагнозата на епилепсията. Например внезапното, остро и брутално главоболие у лица между 6 и 15-годишна възраст, придружено от побледняване, световъртеж, замайване, позиви за повръщане, изпотяване, гадене, трябва да насочи вниманието на родителите към по-обстоен преглед при специалист. Една част от пациентите не търсят специализирана помощ, друга - приемат симптомите като невроза, депресия, панически атаки и пр. Третата част имат само функционални нарушения.

- Кои фактори могат да провокират припадък?

- Провокиращи фактори за епилептичен пристъп са стресът, безсънието, ниската кръвна захар, силните физически усилия, жестоките диети, анемията, инфекциите (грип най-често). Не трябва да се отминават и фактори като прекаляване с телевизия и компютърни игри, някои лекарства, прегряване или силно охлаждане, слънчево изгаряне, злоупотреба с алкохол, кофеин, никотин, и дехидратация.

- Трудно ли е да се постави диагноза на епилептик?

- Диагнозата се основава на подробна анамнеза и на няколко специализирани изследвания. Състояние след единичен епилептичен припадък, без убедителни данни за начало на епилепсия, не е основание и мотив да се назначава антиепилептичен препарат.

В контекста на последното е полезно да се знае, че около 10 на сто от населението в глобален мащаб могат да получат един-два “гранд мал” припадъка през живота си. Без да става дума за епилепсия и да се провежда лечение.

- А как се провежда лечението?

- С антиепилептични препарати, по строго определена схема и доза, в зависимост от възрастта, тип припадъци, честота, ЕЕГ-находка и редица други фактори. Липсата на пристъпи в течение на три и повече години е основание за постепенно спиране на лечението, без да има гаранция за рецидив.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ НЕЗАБАВНО ПОТЪРСЕТЕ ЛЕКАР, АКО:
• Припадате ненадейно или за първи път.
• Загубата на съзнание води до травма на главата или друго сериозно нараняване.
• Пострадалият остава в безсъзнание по-дълго от минута.
• След припадъка изпитвате объркване, изтръпване, загуба на зрение или подвижност.