Припадъкът е състояние, при което организмът изпада във внезапно временно изключване функцията на кората на главния мозък. По външните си прояви припадъците са твърде-различни, което се дължи на различните механизми,(начини). на внезапното временно изключване на мозъчната кора. Внимателният разпит на пациента и близките му, наблюдавали припадъка, щателният преглед, инструменталното и лабораторното изследване могат да помогнат за определянето на вида; характера и евентуалната причина на припадъците и за правилното провеждане на лечението им.

От практическа гледна точка припадъците могат да се разделят на две големи групи: епилептични и неепилептични припадъци.

Епилептични припадъци. Те биват няколко вида. Най-демонстративният, обикновено лесно различим и познат на хората, е големият епилептичен припадък. Изразява се с внезапна загуба на съзнание, придружена често с вик, спиране на дишането, изпъване на тялото и крайниците, последвано след няколко секунди от ритмични потрепвалия (гърчове), в които са ангажирани и крайниците, и тялото. Тези потрепвания (гърчове) траят кратко време и се последват от отпущане, шумно дишане, изтичане на пенеста слюнка (често окървавена поради прехапване на езика). Нерядко в това време болният се из-пуща по малка нужда. Пристъпът се последва често от период на отпадналост, подтиснатост, главоболие, сънливост или даже сън. В други случаи болните стават веднага. Много болни предусещат настъпването на припадъка, изпитвайки няколко секунди или минута преди това различни усещания - стягане в стомаха, неприятен мирис, особен вкус в устата, някакъв шум или поява пред очите на някаква картина, предмет, лице и пр. Тези повтарящи се еднакви усещания и възприятия, известни под името предвестник (аура), са понякога неприятни, а в други случаи твърде приятно, мигновено удоволствие "... блаженство, от което светът би се свършил, ако продължи повече от миг", както го е описал Достоевски.

Друг вид припадък от групата на епилептичните е т. нар. малък е п и л е п т и ч е н п р и п а д ъ к. При него се касае за краткотрайна, секундна загуба на съзнание, без гърчове, понякога с леко побледняване, потрепваме на погледа. Припадъкът може да се случи навсякъде — на улицата, където болният може за миг да спре, да се втренчи и след това да продължи ходенето; на работното място, при което болният внезапно спира работата си и после я започва оттам, откъдето я е спрял; при разговор, когато говорещият внезапно замълчава, заглежда се или леко мляска и после продължава разговора от- там, откъдето го е прекъснал. В някои случаи като разновид- ност на малкия припадък по време на краткотрайната загуба на съзнание се наблюдават стереотипни движения —от типа на производството (напр. навиване гайка), изчеткване на прашинки от дрехите, предъвкване или мляскане. Особена форма на припадък е тази, при която болният във външното си поведение е нормален, извършва обичайните си дейности, дори пътува от едно място на друго, а в това време в същност за самия себе си е в „безсъзнание", т. е. той не помни нищо за случилото се. Тези състояния се наричат епилептичен т р а н с и се наблюдават много рядко.

Има и един друг вид епилептичен припадък — това е т. нар. о г н и щ е н или Джаксънов припадък. При него или едната половина на тялото, или само крак, или само ръка внезапно получават ритмични потрепвания, траещи половин до една минута. Болният не губи съзнание — той съзнава припадъка си.

Какво трябва да е поведението при болни в епилептичен припадък?

Съществуват най-различни мнения и препоръки за различни и често, пъти противоречиви прийоми и действия спрямо такива болни през време на припадъка.

Припадналият трябва веднага да се отстрани от предмети, вода и огън, с които може да се нарани по време на гърча. Ако има под ръка твърд тъп предмет, той трябва да се пъхне между зъбите, за да се предпази езикът от прехапване. Главата и крайниците на болния трябва да се придържат внима-телно, за да се. предпазят от нараняване, а и края на потрепванията главата да се извие встрани, за да се улесни започващото дишане. Това с особено нужно, ако дишането не започне в края на гърча. Тогава може да се наложи и механично отваряне на устата и изтегляне на езика, за да се освободи входът на дихателните пътища. Нужно е да се извика веднага лекар за по-нататъшни лечебни мероприятия и предпазване от последваща серия гърчове.

Неепилептични припадъци. Особена разновидност на тези припадъци е хистеричният припадък. Големи и истински хистерични припадъци (наподобяващи епилептичните) с гърчове и извивания па тялото, както са описвани в по-старата лтература, сега се срещат рядко. Обикновено хистеричният припадък е по-демонстративен, липсва типичното ритмично потрепване (гърч) на епилептичния припадък. По време на пристъпа болните често преживяват онези тежки жизнени ситуации, които са ги довели до това заболяване — болните стенат, говорят. При опит да се изследват зениците болният се съпротивлява, клепачите са стиснати, а ако се удаде да бъдат отворени, установява се, че зениците реагират на светлина (свиват се), докато при епилептично болните остават неподвижни. Често хистеричният припадък завършва с плач, хълцане, заемане на неестествена поза или пък пациентът става, без да има сънливост или сън, както при епилептика. И в тези случаи само лекарят е компетентен да реши какъв е припадъкът и какво трябва да бъде по-нататъшното поведение при този болен.

Промяна на съзнанието. Това е т. нар. коматозно състояние или кома — дълбока загуба на съзнанието, до която се стига внезапно или постепенно под въздействието на различни причини:

външни (напр. при тежка черепно-мозъчна травма);

вътрешни — при остро, подостро или хронично боледуване на вътрешните органи и системи (диабетна кома, уремична кома, чернодробна кома). В тези случаи настъпват сериозни изменения в биохимията на организма, които стават несъвместими с нормалното функциониране на клетката. В коматозно състояние може да се изпадне и при отравяния (алкохолна кома, луминалова кома). Има и коми поради заболяване на самата централна нервна система - кома след епилептичен припадък, менингитна кома, енецефалитна кома, кома при мозъчен удар.

Навлизането в кома. както и излизането от нея може да стане бързо или през различни степени на ограничение на съзнанието — от замаяност и сънливост до различни по дълбочина коматозни състояния.

Качествени промени на съзнанието. Това са състояния, които могат да се наблюдават при различни заболявания с прояви на интоксикация на организма. Такава качествена промяна е напр делириумът. При него съзнанието е променено така, че реалната обстановка не се възприема такава, каквато е, а променена — болният има и л ю з и и. Най-често болният изживява (вижда, чува. усеща) несъществуващи предмети и явления — има х а л ю ц и н а ц и и. Халюцинациите се срещат и при други състояния с променена психика — при някои душевни заболявания. Всички болни с подобни промени в съзнанието изискват незабавна лекарска преценка и приемане в болнично заведение за спешна диагноза и съответно лечение.

Как можете сами да допринесете за лечението на епилепсията на Вашето дете?

Най-съществената помощ, която родителите могат да окажат на своите епилептично болни деца, се състои най-напред в това да приемат детето си с неговата епилепсия. Това обаче в никакъв случай не означава отказ – напротив в много по-голяма степен означава предизвикателството да търсят заедно с лекаря възможно най-добрите помощни средства за болното дете.

Като родители трябва да обръщате особено внимание върху следните пунктове по време на фазата на лечение:

-Надеждно вземане на предписаните медикаменти – при което между другото може да бъде необходим на всяка цена педагогически натиск; защото тъкмо в началото на лечението децата понякога се възпротивяват срещу приемането на медикаменти. Тогава може да бъде от полза да се премине от таблетки към дражета или сироп (естествено със същата действаща съставка). Често пъти една дозировъчна кутийка (дневна или седмична доза) означава голяма помощ.

-Грижливи записвания, т.е. водене на календар на пристъпите или книга на пристъпите. В тях трябва да отбелязвате точно честота, продължителност, време от деня и картина на проявлението на пристъпите, по възможност също и ситуациите, които евентуално са благоприятствали появата на пристъпа (например треска, недостиг на сън, при момичетата – месечното кървене). Записките трябва да носите със себе си, когато посещавате лекаря.

-Спазване на лекарските срокове. Безусловно необходимо е лекарят – в зависимост от формата на епилепсията и протичането на болестта – да преглежда Вашето дете на редовни интервали, да го изследва и текущо да Ви дава съвети.

-Избягване на благоприятстващи пристъпите ситуации. Заедно с медикаментозното лечение здравословният и разумен начин на живот също допринася за излекуването на епилепсията. Телесно или душевно претоварване трябва да бъде също така избягвано, както и нарушаване на ритъма на сън и бодрост. Особено недостатъчният сън може да действа като предизвикващ пристъпи при съответно предразположение. Затова трябва да се грижите за достатъчен сън на Вашето болно от пристъпи дете; съгласно опита проблемът с недостатъчния сън на младежите нараства – но именно по време на пубертета достатъчният сън е особено важен за застрашени от пристъпи хора.

Храненето на епилептично болното дете не би следвало да се различава от едно нормално хранене, богато на витамини и структурни вещества. Не са известни хранителни вещества, които предизвикват пристъпи или подхранват склонността към пристъпи; напротив диетичните рецепти не могат да предотвратят появата на епилептични пристъпи. Изключение представлява само така наречената кетогенна храна, която в много редки случаи повлиява благоприятно пристъпите при децата; тя се състои предимно от мазнини и белтъци и произвежда подтискащо пристъпите свръх окисляване на кръвта. Тъй като тази диета обаче във всеки случай не винаги помага, съответно нейното действие често отслабва след първоначално подобрение, и тъй като при дълго приемане често тя не с понася и се отхвърля от децата, може да влезе в употреба само по изключение.

Алкохолът може да благоприятства появата на епилептични пристъпи. Съществуват епилептични форми, които са особено “чувствителни към алкохола”, най-вече в по-голяма училищна възраст и в пубертета. Затова алкохолът трябва напълно да бъде избягван от по-възрастни епилептично болни деца и подрастващи.


Вредни ли са медикаментите?

По принцип всеки медикамент може да покаже заедно с желаното действие също и нежелани действия, т.е. странични действия. Количествата, предписани от лекаря, при повечето медикаменти против епилептични пристъпи нямат или имат слабо изразени, безвредни при по-дълга употреба, странични действия. Вашият лекар опитва така да “настрои” епилепсията на Вашето дете с помощта на медикаменти, че лекарството да има само действия, без да се проявяват странични действия, или само незначителни такива. В изключителни случаи и при средствата против епилепсия могат да се проявят сериозни странични действия. Преди началото на дадено лечение Вашият лекар ще говори с Вас подробно за такива възможни странични действия и тяхното възможно най-ранно разпознаване. За радост повечето болни от пристъпи деца понасят лекарствата без проблеми.

За да се разпознаят и редки странични явления възможно най-бързо, по време на цялостния лечебен процес Вашето дете трябва редовно да бъде наблюдавано от лекаря. Контролните прегледи разбира се в началото на лечението ще бъдат по-чести, отколкото след така наречената фаза на установяване. На определени интервали от време лекарят ще извършва тестове за поносимост на медикаментите, при което той ще изследва кръвната картина и чернодробните функции, а в редки случаи и урината. По-нататък той ще провери чрез тест за определяне на концентрацията на медикамента в кръвта (плазмената концентрация), дали дозата е достатъчна, дали е твърде ниска или твърде висока, и дали медикаментите се вземат редовно.

Както при повечето медикаменти и при средствата против епилепсия съществуват от време на време реакции на свръхчувствителност (алергии), например под формата на обриви, отоци на жлези, и треска.

При една твърде висока доза може да се стигне до предозиране, което се изразява например в сънливост, състояния на лошо настроение, треперене, нарушения в зрението, или несигурност в походката. Такива явления по правило бързо могат да бъдат отстранени чрез намаляване на дозата.

Всички ненормални явления, които наблюдавате при Вашето дете, незабавно трябва да посочите на лекаря, за да може той да предприеме евентуално промяна на лечението. В никакъв случай обаче не бива да увеличавате или намалявате своеволно дневното количество на предписаните лекарства!


Може ли една епилепсия да се лекува хирургически?

В повечето случаи епилепсиите се лекуват медикаментозно. Рядко обаче едно хирургическо лечение може да бъде възможно и препоръчително за дадена епилепсия (оперативна терапия на епилепсията, хирургия на епилепсията). Такава хирургическа намеса при епилепсията принципно е на дневен ред обаче само при следните предпоставки:
· Налице е фокална епилепсия.

· При текущи, многократно повтарящи се изследвания трябва да се установи, че всички пристъпи на пациента произтичат винаги от едно и също място в мозъка. (следователно не трябва да става дума за епилепсия с “множество огнища”.)

· Не се постига удовлетворително лечение с медикаменти.

· Пристъпите водят до решително влошаване качеството на живота на пациента – или с други думи: отстраняването на пристъпите би довело до решаващо подобрение на начина на живот на пациента.

· Рискът от “дефект” чрез оперативната намеса трябва да бъде минимален.

· Детето (доколкото е възможно) и родителите категорично желаят операцията.

Ясно е, че хирургичната намеса при епилепсия трябва да се предприема само след много внимателни изследвания. Тези изследвания (особено сложните ЕЕГ-резултати, даващите картина методи) трябва да бъдат провеждани в специализирани центрове. Често тази “предоперативна диагностика” (изследване преди хирургическата намеса) е по-скъпа и нерядко утежняваща, отколкото самата операция. От друга страна именно в предизвикващи колебание случаи чрез хирургия на епилепсията често могат да бъдат постигнати изненадващо благоприятни резултати. Възрастова граница в посока надолу за хирургична намеса при епилепсия не съществува – и кърмачета могат да бъдат лекувани хирургично при епилепсия; да, резултатите от операциите изглеждат толкова по-благоприятни, колкото по-млади са пациентите. Обаче понастоящем само при около 2-4 % от всички епилептици става въпрос за хирургично лечение на епилепсията.


Какви са лечебните успехи при епилепсията?

Целта на лечението е пълното излекуване на епилепсията. То е постигнато тогава, когато вече и без медикаменти не настъпват пристъпи. Но и липса на пристъпи с помощта на медикаменти е един отличен резултат.

При правилно приложение на намиращите се на разположение днес средства статистическите резултати от лечението изглеждат по следния начин:

От всеки 10 пациента

В последните години нашата наука за епилептичните пристъпи и епилепсиите значително нарастна и се откриха нови медикаменти, съответно такива се разработиха. Следва да се изхожда от това, че и през следващите години ще успеем да разширим своите познания относно епилепсията и да разработим по-добри медикаменти. Така онези, на които досега все още не можеше да се помогне или им е оказана недостатъчна помощ, могат да имат надежда.

Освен това от пациентите, при които не е възможна задоволителна помощ с медикаменти, днес точно 10 % могат да бъдат подложени на хирургична намеса при епилепсия; изгледите за успех на подобен род намеси при това – според епилептичната форма – лежат в границите на 50-90 %.
Успешни ли са външни методи при лечението на епилепсията?

Досега доверието в природонаучната медицина е разклащано, особено когато не се посочва веднага успех при лечението или когато може да се достигне само частичен успех.

Тогава някои родители търсят други методи за лечение и се обръщат към природни лечители, хомеопати или знахари – може би окуражавани от сензационни материали в списания, по радиото и телевизията. По този повод често ще научите, че досега употребяваните медикаменти трябва да бъдат оставени настрана, тъй като били химически вещества, които систематично отравяли тялото и водели до духовен упадък. Възхваляваните вместо това лечения с хомеопатични лекарства, пресни или сушени ядки, шприцове, тайни прахове, магнетични и електризиращи методи разбира се след това не носят подобрение, а в повечето случаи драстично влошаване – до епилептичния статус чрез внезапното оставяне на подтискащите пристъпите медикаменти. Когато пристъпите не изчезват, а дори стават значително по-чести, от страна на тези лекари или знахари често се твърди, че пристъпите били безвредни или че били чисто и просто необходими за излекуването на болестта (!).

При приложението на такива несериозни странични методи напразно дадените пари са по-малко неприятни, отколкото допълнителното излагане на опасност на болното от пристъпи дете.

Понякога също прилаганата акупунктура не е в състояние да подобри ситуацията на пристъпите при епилептично болни деца. По същия начин методът “био-фийд-бек” досега не се показа като достатъчно ефективен при лечението на епилепсиите.

Също така психотерапевтични мерки не са подходящи за “лечение на епилепсия”; тяхното значение обаче за преодоляването на психични проблеми при пациенти-епилептици – дори в детска възраст –е неоспоримо.




Трябва ли болното от епилепсия дете да посещава детската градина?

Доколкото пристъпите са подобрени или изчезнали под влияние на лечението, малките деца трябва да се изпращат в детската градина. Ранното приспособяване в дадена общност е от голямо значение именно при епилептично болни деца за преодоляването на чувството за малоценност. За малки деца, които са изостанали психически или поради своеобразното си поведение не могат да бъдат приети в редовна детска градина, на разположение са специални детски градини.

Когато трябва да се изхожда от това, че при Вашето дете може да се стигне до епилептичен пристъп по време на посещението в детската градина, възпитателките би трябвало да бъдат информирани за тази възможност и за основните моменти от болестта на Вашето дете. По възможност помолете Вашия лекар да се включи в това информиране – особено тогава, когато трябва да бъдат предприети определени мерки при един пристъп в детската градина (например даване на Ректиоле).


Кое училище е подходящо за болното от епилепсия дете?

Ако болното от пристъпи дете е развито психически според възрастта си, няма основание да не бъде изпратено в основното и по-горно училище или по-късно в по-нататъшно училище.

Духовната дейност снижава склонността към пристъпи; всяко душевно претоварване обаче трябва да се избягва. Погрешно е например да се иска да се подобряват оценките на детето като го принуждавате към дълги с часове домашни работи. Едно пълноценно разтоварване с игра е изключително важно тъкмо за болното от епилепсия дете.

По отношение на информираността на учителите за епилепсията на Вашето дете важи същото, както за ситуацията в детската градина.

Понякога може да е необходимо – преди всичко тогава, когато не е налице преодоляване на пристъпите – да се организира по специален начин училищния път на Вашето дете. За това достатъчни са възможностите за придружаване от самите Вас, от други родители (на смени) или чрез отговорен съученик до таксиметровия транспорт (който се финансира от компетентната здравно-осигурителна каса; вероятно Вашият лекар ще Ви бъде от полза с едно свидетелство)

Ходенето на по-нататъшно училище не следва да се поставя в зависимост от епилепсията на детето; както при други деца и тук преди всичко са решаващи дарованието и склонностите на Вашето дете, Вашите собствени педагогически представи и плановете Ви за живота на Вашето дете.

Когато от детето Ви се изискват прекомерни неща в редовното училище, не се страхувайте да го изпратите в едно помощно училище или специално училище за деца с телесни увреждания, особено когато учителят или лекарят Ви съветват за това. Не е срамно да се посещава специално училище. Освен това днес в специалните училища се преподава толкова научен материал, колкото преди 50 години в едно народно училище, особено защото тук класовете са по-малки и учителите могат да подхождат по-интензивно спрямо особените функционални нарушения на Вашето дете. Също така не забравяйте, че някои специални ученици в по-късния си живот са били професионално по-успели, отколкото деца, които са били измъчвани с “помощ”, свръх натиск и дресировка в основното училище.

Когато Вашето дете е много слабо надарено и не се вписва в изискванията на помощното училище, често то може да направи учудващ напредък в едно специално училище за деца с умствени увреждания – и да придобие значителна жизнерадост, когато отпадне продължителната прекомерна взискателност.
Какво е професионалното бъдеще на болното от епилепсия дете?

Историята познава множество хора, които са страдали от епилепсия и въпреки това са постигнали забележителни неща, като например държавникът Цезар, поетът Достоевски, художникът ван Гог, композиторът Хендел, и естествоизпитателят Хелмхолц.

И днес в нашия технически свят много от нашите болни от пристъпи съграждани са в състояние да придобият различни професии под закрилата на модерното лечение и добросъвестно да ги изпълняват.

Когато стане възможно с медикаменти да се подобрят решително пристъпите или напълно да се подложат на контрол, и когато Вашето дете допринася със съответните си душевни и характерни предпоставки, нищо не може да се изпречи на пътя на едно образование в областта на повечето професии.

Професии, които са свързани с опасност от падане, професии с незащитени машини или професии, които включват воденето на обществени превозни средства, разбира се не са подходящи за болни от пристъпи.

Сигурно Вие вече сами сте придобили в професионалния си живот опита, че интелигентността сама по себе си не представлява единственото мерило за професионалния успех. Понякога по-важни са занаятчийската сръчност, благонадеждност и добросъвестност – качества, които епилептично болните често притежават. Но когато на Вашето дете не може да се помогне в достатъчна степен с модерните методи на лечение на медицината или когато то има телесно или душевно увреждане в допълнение към неговата епилепсия, присъединяването към дадена професия по никакъв начин не е безизходно.

За тези младежи съществуват изградени и финансирани от службите по труда учебни курсове за професионално образование. Освен това в новите и старите федерални провинции на разположение са над 40 центрове за професионално образование (от тях една – в Бийлефелд-Бетел - , която е определена изключително за болни от пристъпи младежи), в които младежи могат да придобият образование (също болни от пристъпи младежи!), чиито дарования не са достатъчни за завършването на дадена специалност на свободния пазар на труда. В заключение съществуват образования в професионални рехабилитационни организации или особени работилници за увредени лица. Професионалните съветници в компетентната служба по труда, Вашият лекар-специалист или специалистите в даден център по епилепсия ще беседват с Вас с удоволствие по всички тези въпроси.


Има ли право болното от епилепсия дете да спортува?

Телесното занимание, играта и спортът принадлежат към свободното развитие на детето. Епилептично болното дете също не би трябвало да бъде изключение от това: развитие на самоувереност, среща с връстници, преживявания на успех, а също и поемане на загуби, спазване на правила, телесното закаляване – всичко това е също толкова значимо за болното от пристъпи дете, колкото за едно здраво дете. Освен това едно добро телесно състояние е благоприятна предпоставка за успеха от лечението.

Известни ограничения обаче са належащи: свръх натоварвания (бягане на дълги разстояния, силови спортове) би трябвало да се избягват също толкова, колкото и спортове с опасност от падане (упражнения с уреди, върлина (катерене), яздене) и с “опасни” спортни уреди (копие, чук, пушка, оръжие за фехтовка).

Въпреки че само по изключение при плуване се стига до пристъп, болното от пристъпи дете не би трябвало да се къпе никога без надзор от страна на възрастен; плуването в открити водоеми (море, река, езеро) би трябвало изобщо да не се провежда – във всеки случай със спасителен пояс, който да държи също главата на изпадналия в безсъзнание над водата; също така плаващото в лодка дете би трябвало винаги да е екипирано със спасителен пояс.

И в домашната вана за къпане болното от пристъпи дете никога не би трябвало да е без надзор.

Карането на колело крие големи опасности за болното от епилепсия дете и останалите участници в движението, в случай че при това настъпи пристъп. Следователно то би трябвало изобщо да не се провежда при натоварено улично движение до постигането на най-малко едногодишна липса на пристъпи и само по изключение да се одобрява, когато пациентът е останал най-малко 3 месеца без пристъпи под влияние на лечението. (като родители би трябвало да настоявате детето Ви да носи при колоездене препоръчваната и при здрави деца защитна каска!).
Има ли право болното от епилепсия дете да гледа телевизия?

Съществуват болни от епилепсия деца, при които трептенето на телевизионния или компютърния екран предизвиква повишена възбудимост на мозъчните нервни клетки и причинява между другото пристъпи (така наречената фото- или теле-епилепсия).

Лекарят може да установи лесно с помощта на ЕЕГ, дали е налице една такава свръхчувствителност спрямо оптични дразнители. Обаче не е необходимо да се изключват напълно такива “фото чувствителни” деца от гледането на телевизия; но във всеки случай е необходима известна “телевизионна хигиена”; това означава преди всичко:

-Не твърде дълго застояване пред телевизионния екран (при което продължителността от време да се направи зависима от педагогическа гледна точка, но не по-дълго от един до един час и половина);

-Да не се стои твърде близо пред телевизора; най-отдалеченото място в стаята е най-доброто;

-Да не се затъмнява прекалено стаята по време на гледането, за да не са толкова ясно изразени контрастите светло-тъмно;

-В близост до телевизора да се постави допълнителна светлина – също за да се омекотят светлинните контрасти;

-Телевизионната картина трябва да бъде цветна (не черно-бяла), а по отношение на контраста да не е настроена твърде ярко;

-Недостигът на сън и преумората от телевизионно гледане повишават допълнително предразположението към пристъпи; затова при настъпваща умора гледането на телевизия трябва да се остави.

В особено ситуирани случаи с ясно изразена чувствителност към мигаща светлина (фоточувствителност) може да е необходимо да се затъмни монитора със сенник или детето да се екипира с тъмни очила (по възможност поляризирани стъкла, които могат да бъдат предписани от очния лекар).

Малкото наблюдателно стъкло на уредите гейм-бой (дисплей с течни кристали) не е в състояние да причини епилептични пристъпи на фоточувствителни деца; разрешението за игра с гейм-бой уреди затова може да бъде дадено в зависимост от педагогическите гледни точки при деца с фото-епилепсия.

Специални въпроси и по тази тема можете да обсъждате с Вашия лекар.


Как да се държим при имунизации и операции?

Повечето имунизации не представляват по-голяма опасност за болни от епилепсия деца отколкото за здрави – това важи особено за имунизациите против тетанус, морбили, заушка, рубеола, дифтерит и детски паралич. Внимание се отдава при имунизацията срещу коклюш, за което трябва да се прилага само новия, на разположение в Германия от 1994 г. – така наречен ацелуларен (не клетъчен) – имунен препарат (а не по-рано използваната ваксина от цялостни ембриони). И шприц-имунизациите против тиф, пара-тиф и холера не би трябвало да се прилагат при застрашени от пристъпи деца.

При евентуално наложителни операции (например на сляпото черво, сливиците, херния) опериращият лекар и анестезиологът (този който прави упойката) трябва да бъдат информирани за болестта и прилаганите медикаменти. Оперативният риск в общи линии не се увеличава чрез епилепсията; малко на брой медикаменти против епилепсия могат да понижат съсирващата способност на кръвта; информираният анестезиолог обаче държи в готовност съответни противодействащи средства за случай на нужда.

Важно е да се внимава да не се прекъсва медикаментозното лечение и по време на престоя в болничното заведение. Говорете със стационарния лекар или анестезиолога за това, особено когато вземането на таблетки трябва да бъде междувременно прекъснато поради повелята за трезвеност преди операцията и при операции на стомашно-чревния тракт. В тези случаи трябва да се инжектират подтискащи пристъпите средства мускулно или директно в кръвоносен съд (венозно) или да се прилагат ректално (през дебелото черво).
Кога епилептично болното дете трябва да се настани в общежитие?

Като всяко друго дете епилептично болното дете намира в семейството вярната помощ и загриженост. При определени обстоятелства обаче възниква необходимостта такова дете да бъде дадено в общежитие за известно или за по-продължително време.

За разлика от преди подобни общежития и служби не са вече чисто служби за полагане на грижи. Често те притежават опитни лекари, учители, лечебни възпитатели. В някои общежития съществува възможността за професионално обучение. Следователно се вършат много неща, които служат на медицинската и социалната рехабилитация на болните.

Естествено за родителите е тежко да вземат решение, да се разделят с детето си, тъкмо когато то е болно. Но когато въпреки надлежното лечение се стига до чести пристъпи и учителите в местното училище не са в състояние да се справят с тежките и чести пристъпи, или когато местното училище не може да предостави на разположение достатъчно възможности за насърчение и терапия, или когато в края на краищата грижата за детето не може да бъде упражнявана повече от близките поради болест, възраст или други семейни отношения, тогава се стига до решението детето да бъде поверено на общежитие. При това съвсем определено тежко решение за даване на епилептично болно дете в общежитие обаче трябва да се има пред вид и следното – това даване в приют в някои случаи отваря нови възможности за детето: например във връзка с училищното израстване, професионалното образование, организирането на свободното време, срещите с други увредени, пред които стоят подобни проблеми.

Вашият лекар и компетентната социална служба ще Ви посъветват с удоволствие, към какъв приют да се насочите.


Какви помощи осигурява държавата?

Съгласно Федералния Закон за Социалната Помощ (BSHG) епилептично болният също има право на иск за осигуряване на помощ за присъединяване; т.е. участието в живота на обществото трябва да бъде улеснявано и направено достъпно. (Носители на помощта за присъединяване са местните социални служби и тези с по-висок ранг).

Към мероприятията на помощта за присъединяване принадлежат например:

-Здравно педагогически мерки (като предучилищно обучение, психологическо лечение, логопедически занимания);

-Помощ за съответно училищно образование;

-Помощ за образование в подходяща професия или друга подходяща дейност;

-Ортопедична помощ (когато например са налице допълнителни нарушения в поведението или движението; доставяне на шлем – “защитна каска” – за предпазване от наранявания по главата при падане вследствие на епилептичен пристъп);

-Помощ за мерки за придобиване на практически знания и умения, които са необходими, за да направят възможно достижимото от увредения участие в живота на обществото.

Ако Вашето дете не може без постоянно наблюдение и грижа, то след първата година от живота му Вие можете да подадете заявление за помощ в полагането на грижи (в социалната служба).

Дали можете да получавате материална (парична) подкрепа за Вашето дете в рамките на новата застраховка за полагане на грижи (от 1995 г. насам), зависи от преценката на Медицинското Обслужване при застрахователя, който сключва застраховка за болест. Може да се изхожда от това, че дадена епилепсия без допълнително увреждане не води до присъединяване в една от трите групи за полагане на грижи (освен ако броят и интензитетът на пристъпите са толкова силно изразени, че детето само по себе си въз основа на тези пристъпи се нуждае от непрекъснато съпровождане и придружаване в ежедневните си нужди). Носители на застраховката за полагане на грижи са здравно осигурителните каси.

Вашето дете може да получи от службата по осигуряването удостоверение за тежко увреждане, доколкото трябва да се приеме едно най-малко 50% възпрепятстване на по-късната трудоспособност.

Не се страхувайте да ангажирате помощите на нашата социална държава, това е Ваше неотменимо право.

WWW.FRDE.ORG

Още информация на този адрес: Puls.bg

Широко разпространеният предразсъдък, че епилепсията била наследствена болест, вече причини на някои семейства големи неприятности. Не се упреквайте и не се измъчвайте с въпроса за евентуална “вина” за болестта на вашето дете, а насочете целия си интерес към правилното отношение.
Кои са причините за епилепсията?

Епилепсията се базира на функционално разстройство на нервните клетки в мозъка. Подобно на късото съединение имаме електрически разряд. Епилептичният пристъп е следствието от такива бързо следващи едно след друго разреждания на нервните клетки на мозъка. В предходната глава научихме, че към възникването на дадена епилепсия принадлежи както (генетично) предразположението, така и (външна или придобита) причинност. Ако придобитите причинители играят решаваща роля за възникването на епилепсията, то такава епилепсия наричаме – както вече споменахме – “симптоматична”.

Съществуват множество различни външни причини или подбудители за анормалното поведение на нервните клетки, а следователно и за възникването на симптоматична епилепсия. Най-чести при децата са:

Нарушения на мозъчното развитие през бременността – примерно чрез хромозомни нарушения, погрешни средства, злоупотреба с алкохол, отравяния, инфекции (например шарка по време на ранната бременност), силно кървене (с обусловени от това, недостиг на кислород или хранителни вещества за плода в утробата).

Мозъчни кръвоизливи, мозъчни контузии или недостиг на кислород при раждане (повреждане и/или загуба на нервни клетки).

Възпаления на мозъка или мозъчната кора (също и при считани за безобидни детски болести: например дребна шарка (морбили) [Masern, нем.] , заушка [Mumps, нем.], магарешка кашлица (коклюш) [Keuchhusten, нем.] или лещенка (емфизематозна варицела) [Windpocken, нем.]).

Мозъчни наранявания при нещастен случай (кръвоизлив в мозъка, мозъчна контузия).

Прогресиращи заболявания на мозъка – например мозъчни отоци (мозъчни тумори), преждевременно разпадане на мозъчна тъкан, или нарушения в обмяната на веществата.

Между току-що назованите причинни болести и избухването на епилепсията може да изминат месеци, та дори и години.

Вашите лекари ще се опитват да разберат, коя от тези причини е отговорна за епилептичните пристъпи на Вашето дете. Чрез настоящото човек придобива важни насоки за правилното третиране и шансовете за лечение. У една част от децата, въпреки прилагането на най-модерни изследователски методи, все още не се успява да се изясни причината за пристъпите. Но и тук се изисква лечение и не рядко е възможно напълно излекуване.


Допринасят ли външни обстоятелства за появата на отделен пристъп?

Сигурно вече сте се замисляли над това, кои външни обстоятелства могат да предизвикат или най-малкото да благоприятстват настъпването на отделния пристъп у Вашето дете.

Опитът показва, че в почти всички случаи пристъпните атаки настъпват непредвидимо, като от ясно небе. Често обвиняваните грешки в диетата изобщо не играят роля за причинността на пристъпите.

Подобни на треска инфекции, смяна на времето, телесни или душевни претоварвания, преди всичко недостиг на сън могат все пак да благоприятстват или да причинят пристъпи при някои деца.

Алкохолът в детска възраст е отрова за нервите. Би трябвало от да е ясно, че всякаква форма на алкохол е забранена за болни от пристъпи деца и младежи.

При някои особено предразположени деца определени сетивни възприятия от нашето ежедневие могат да причинят епилептични пристъпи; към това се числят особено оптичните дразнения (контрастите светло-тъмно, мъждукаща светлина); изключително рядко изненадващи шумове, докосване или уплаха. Такива “причинени от дразнители” пристъпи се наричат “рефлекторни пристъпи” (рефлекс-пристъпи). За “епилепсия” при такива деца говорим едва тогава, когато при тях се стига и до пристъпи без различими дразнещи причини покрай причинно обусловените пристъпи.
Води ли епилепсията до слабоумие или нарушения в поведението?

Епилепсията няма нищо общо с душевно заболяване.

Повечето епилептично болни деца са психически здрави – както по отношение на тяхната интелигентност, така и на поведението им.

Все пак сред епилептично болните деца има по-често психично необикновени деца, отколкото сред техните връстници без епилепсия. Каква е причината за това?

Ние вече разбрахме, че една епилепсия е последица често от органично увреждане на мозъка (“симптоматична епилепсия” – например при увреждания по рождение, чрез мозъчни възпаления, или мозъчни травми). Когато при това става въпрос за тежко мозъчно увреждане, разбира се интелигентността може да се развива само забавено или изостава в своето развитие. В този случай епилепсията и интелектуалната ненадареност са два болестни признака (симптома) на една и съща причина – именно на тежкото мозъчно увреждане. (Понижената интелигентност следователно не е следствие на епилепсията, а на мозъчното увреждане, което предизвиква също и епилепсията!). Понякога обаче едно мозъчно увреждане не въздейства върху понижаването на цялостната интелигентност, а води до слабост в определени функционални области: например в четенето/писането (слабост при четене/писане) или при смятането или при пространственото ориентиране; или детето изпитва просто трудности да се справя с темпото на неговите връстници. Лекарят говор тогава за частични функционални слабости.

Подобни неща могат да важат и за странностите в поведението: тежки мозъчни увреждания (със или без епилепсия) могат да окажат влияние на странностите в поведението (при нормална или понижена интелигентност). Тези отклонения в поведението се изразяват примерно в забравяне, слаба концентрация, бързо сменящи се интереси, лесно отклоняване на вниманието; някои деца също са много неспокойни, “нервни” или свръх агресивни; други – със забавени действия, тромави (неповратливи) или мудни. Всички тези възможни явления обаче не са следствие на епилепсията, а следствие на лежащите и в основата на пристъпите мозъчни увреждания.

Но съществуват и странности в поведението, които не почиват на болестно обусловени функционални разстройства на нервните центрове в мозъка, а на външни влияния: когато родители и възпитатели не разпознават или не взимат под внимание болестно обусловените функционални разстройства на детето, се стига до прекомерни изисквания. Децата реагират на това в училище често с палячовщина, в къщи с инат, агресивност и отказ от действие.

Свръх страхливи и свръх протекционистични родители забраняват на болното дете твърде много и не се осмеляват да изискват от него изобщо нищо. Това води също при по-възрастни деца до детински маниери на поведение.

Нерядко се комбинират странности в поведението, които са обусловени от функционално разстройство на нервната система, с такива, които се предизвикват от посочените външни влияния. Тогава понякога може да стане трудно да се отдели едната причина от другата.

В редки случаи и епилептични пристъпи могат да доведат до загуба на духовни способности – например тогава, когато Гранд мал-пристъпи се проявяват в гъста последователност (серии) или като статус.

Между другото и странични ефекти от медикаменти, които трябва да бъдат вземани заради епилепсията, могат да доведат до промени в поведението.

Ваш партньор във всички тези трудности е лекуващият лекар, който при определени обстоятелства ще привлече опитен психолог, за да Ви даде правилна консултация.
Как лекарят установява епилепсията?

Първо лекарят се нуждае от точни данни за началото, честотата и вида на пристъпите. Освен това са му необходими и данни за протичането на бременността, раждането, развитието и досегашните заболявания на детето. Също данни за евентуални епилептични пристъпи или подозрителни по отношение на пристъпи състояния при други членове на семейството са от голяма важност за лекаря при установяването на вида и причината за пристъпите.

След това общо взето следва основен преглед на детето, особено на нервната система. Освен това се провежда ЕЕГ-изследване. Често именно с тези мерки може да бъде изяснено, дали е налице епилепсия или не.

Понякога причината за епилепсията може да бъде установена едва чрез особени методи на изследване, за които детето евентуално (но не винаги) трябва да бъде прието в клиника (например изследвания на обмяната на веществата в кръвта и урината, образни изследвания на мозъка с компютърна или ядрена томография, изследвания на ликвора).

При нормални обстоятелства тези специални изследвания изобщо не означават натоварване (безпокойство) за детето. За необходимостта от такива изследователски методи, които се разглеждат от родителите често без основание като неприятни, твърде болезнени или дори опасни, може да реши само лекарят.


Какво е ЕЕГ?

Всяка нервна клетка е едно твърде сложно образувание, на чиято повърхност протичат електрически (и химически) процеси. С помощта на кривата на мозъчната електрическа възбудимост (ЕЕГ) е възможно да се усили и да се изобрази сумата на електрическите процеси, които протичат в милиардите клетки на мозъчната кора.

ЕЕГ е съкращение от “Електроенцефалограма”, а на немски буквално означава “крива на мозъчния ток”.

Както по-добре известното ЕКГ (с чиято помощ се изобразяват електрическите процеси в сърцето), така и ЕЕГ-то е абсолютно безобиден и безболезнен метод на изследване, който може да бъде повтарян произволно често. При това на детето се прикрепват електроди (метални плочки) с помощта на гумени връзки върху кожата на черепната му кутия. (Отстраняване на коса на тези места за измерване не се изисква!). С електродите се приемат нормалните и променените поради заболяване електрически токове на мозъка, които след това се усилват от ЕЕГ-апарата и се регистрират под формата на сложна графика, така наречената крива на мозъчната електрическа възбудимост. По правило тази крива се извлича за период от 20 до 30 минути. Понякога желаните данни могат да се получат само по време на съня, тогава говорим за “ЕЕГ по време на сън” (което се провежда най-просто след премахване на съня).

ЕЕГ днес е най-важният технически метод за диагностициране на епилепсия. С негова помощ в повечето случаи може да се установи и мястото на възникване на епилепсията в мозъка. Накрая ЕЕГ показва при лечението, дали и колко бързо спада абнормната възбудимост на нервните клетки. ЕЕГ не говори нищо за интелигентността и характера.
Всички ли конвулсивни пристъпи при децата са знак за епилепсия?

При децата съществуват конвулсивни пристъпи, които не са признак за епилепсия, въпреки че при тези конвулсии действително става дума за епилептични пристъпи. Тези пристъпи обаче се проявяват изключително при определени случаи, а именно при определени кратковременни нарушения на здравето. Тъй като такива пристъпи са свързани със съвсем определени случаи и никога не се проявяват спонтанно (следователно никога отделно от такива събития), те се наричат случайни пристъпи или случайни конвулсии.

При по-възрастни кърмачета или в ранна детска възраст се проявяват например при особено предразположени към това деца в началото на високо фебрилни инфекциозни заболявания (така наречените фебрилни конвулсии), които могат да се повторят евентуално при по-късни фебрилни заболявания и на около 6-годишна възраст престават от само себе си.

При такъв пристъп при треска обаче става дума не винаги само за безобидно събитие; в редки случаи един конвулсивен пристъп при треска може да бъде също признак за започващо възпаление на мозъчната кора или за друга сериозна болест. Затова важи правилото, че при всеки първи епилептичен пристъп – със или без треска – трябва да бъде привлечен лекарят.

Други “случаи”, при които може да се стигне до “случаен пристъп”, са например: недостиг на важни минерални вещества (например калций или натрий), спадане на захарта (особено при болни от захарна болест деца), отравяния, контакт с електрически ток (“токов удар”), прекомерно излагане на горещина (“топлинен удар”).

Нерядко такива конвулсии се подминават с пренебрежение от лаиците с обозначението “зъбни конвулсии”, “нарушения на растежа”, “подагра”. Тази позиция може да доведе до това да се пропусне правилния момент за излекуване на заболяването и по-късно до развитието на епилепсия.

Противно на едно широко разпространено схващане поникването на зъбите при децата никога не е причината за конвулсии.

Мнението за това, какво лежи в основата на отделния случай, може да бъде взето единствено от лекаря или клиниката.


Как да се държим при пристъп?

По правило един голям пристъп (Гранд мал) спира сам след 1-3 минути; той не е опасен за живота въпреки застрашителното си външно проявление. В повечето случаи затова не е необходима лекарска намеса по време на голям пристъп. Ако обаче един голям пристъп трае по-дълго отколкото обикновено (т.е. по-дълго от 3 до 5 минути), то следва да се предприемат особени мерки за прекъсването на този пристъп.

Първо: Какви мерки изобщо имат смисъл при голям пристъп?

-В случай че пристъпът малко преди това дава признак (“аура”), сложете детето да легне на леглото или на пода и разхлабете дрехите му, особено около врата му.

-Детето трябва да се предпази от възможни зони на опасност (например улично движение, вода, остри предмети, и ръбове).

-След това изчакайте протичането на пристъпа и точно наблюдавайте детето. Внимателните данни за картината и продължителността на пристъпа са от голяма важност по-късно за лекаря.

-В случай, че се появи силно слюнкоотделяне, завъртете главата на една страна, за да не се задави детето. В редки случаи по време на пристъпа или непосредствено след това се стига до повръщане; в тези случаи е целесъобразно да се завърти не само главата на детето на една страна, а да се приведе тялото в стабилно странично положение (в случай, че това не се удава без усилие, не употребявайте насилие!).

-След пристъпа детето почти винаги е отпаднало и не може да бъде или с усилие може да бъде заговорено по-дълго време, съответно детето изпада в дълбок сън. Оставете го напълно спокойно, за да могат изтощените нервни клетки на мозъка да починат. Понякога след пристъпа е налице състояние на безпокойство, чието отшумяване също така трябва да изчакате търпеливо; и в тази ситуация трябва да държите детето не със сила, а да го придружавате успокоително.

-Вероятно Вашият лекар Ви е предписал противопристъпно средство, което може да бъде вкарано и от лаика през ануса в дебелото черво на детето (например Диазепам-Ректиоли). В общия случай тази мярка се препоръчва тогава, когато един голям пристъп не приключва след 2 минути, или ако не отшумява в значителна степен след 2 минути. (в редки случаи трябва да бъдат приложени 2 или повече ректиола – това обаче трябва да бъде обсъдено предварително с лекуващия лекар).



Какво не трябва да се прави при пристъп?

-Възникващи при пристъп спазматични свивания на ръцете и краката да се потушават със сила;

-Конвулсивно свиващи се крайници да се придържат със сила;

-Спазматично свитите челюсти да се отварят със сила или твърди предмети (дори тогава, когато се е стигнало до прехапване на езика а чрез това и до кървене);

-При пристъп детето да се полива с вода и да се правят опити да му се прави изкуствено дишане;

-Да се опитва да се събуди детето след пристъпа посредством клатене, разтърсване, ароматни вещества или други мерки за съживяване.



Деца с малки пристъпи (например абсенси, психомоторни пристъпи) се нуждаят от спокойно и грижовно придружаване и добро наблюдение; едно прекъсване на пристъпното събитие (например с Ректиоле) по правило не е необходимо, дори когато пристъпът продължава повече от няколко минути. Само при по-дълга продължителност е нужно да се привлече лекар. Добро наблюдение и в този случай е по-добро от необмислените действия.


Трябва ли една епилепсия да бъде лекувана?

Въпреки че понякога става така, че дадена епилепсия бива излекувана без лечение, по правило е необходимо лечение. Мнението, че с пубертета или след сватбата страданието и без това изчезва, в повечето случаи се оказва неточно. Лекуването на пристъпите е необходимо поради следните причини:

1.нормалната реактивност на пристъпа се “шлифова” в мозъка все повече, и всеки пристъп прокарва пътя за следващия (“проправяне на път”). Излекуване може да настъпи само тогава, когато този дяволски кръг бъде пресечен. Затова е важно да се приложи ранно лечение спрямо ранната диагноза. Колкото по-късно се приложи правилното лечение, толкова по-малки стават шансовете за излекуване.

2.сто към така наречените малки пристъпи по-късно се прибавят големи пристъпи – понякога едва много месеци или дори години след началото на епилепсията. Затова е важно и лечението на малките пристъпи.

3.й като повечето пристъпи настъпват без предупреждение, епилептично болните деца при пристъпи, които протичат с безсъзнание, загуба на ориентация, нарушения в равновесието или падане, са застрашени от нещастни случаи – например при катерене по дърветата, при уличното движение, при каране на колело, по стълби, във ваната за къпане, или при плуване. По такъв начин и един кратък абсенс с продължителност няколко секунди може да представлява голяма опасност за детето.

4. правило чрез епилептичните пристъпи – независимо дали става въпрос за малки или големи пристъпи – не настъпва увреждане на мозъчни клетки. Само при голям брой конвулсивни пристъпи (Гранд мал-пристъпи), особено, когато те настъпват под формата на статус, може като следствие от кислородна недостатъчност и други нарушения да се стигне до загиване на мозъчни клетки. Обаче посредством правилното лечение тъкмо рискът от по-дълго продължаващи пристъпи (статус!) значително намалява!
Как се лекува днес епилепсията?

Най-важният метод за лечение се състои във вземането на медикаменти, които намаляват анормалната възбудимост на нервните клетки и правят възможна нормалната мозъчна дейност. Само лекарят може да реши, какви медикаменти и какви дози действат най-благоприятно на Вашето дете.

Патентовано лекарство, което отстранява пристъпите при всеки пациент, не съществува. Това, което е помогнало на детето на съседа, вероятно е тъкмо погрешното средство за собственото дете.

Досега минават много седмици или дори месеци, докато лекарят намери правилното “отношение” към лекарствата. От родителите това изисква доверие във способностите и опита на лекаря, а понякога и доста търпение. По-честа смяна на лекаря обаче при лечението на епилепсията е съдбоносна. Сигурно Вашият лекар ще привлече специалист, когато той самият не разполага с достатъчно опит или е несигурен. Обслужването в поликлиниките може да стане незадоволително тогава, когато там поради големината на клиниката се стига до честа смяна на клиничните лекари.

Медикаментите трябва да се приемат в повечето случаи дълги години, дневно и редовно – и дори тогава, когато въз основа на лечението вече не настъпват пристъпи. Внезапно изоставяне на таблетките може да доведе до опасни за живота припадъци и да възпрепятства излекуването. Само лекарят може да определи, кога лечението с таблетки може да бъде преустановено бавно и безопасно.

В МИНАЛОТО ЕПИЛЕПСИЯТА Е НАРИЧАНА "СВЕЩЕНА БОЛЕСТ" и това не е случайно. Тя указва влияние на емоционалността, настроенията, чувствата на епилептично болните. Също така вярно е и, че няма просто една Епилепсия за всички. Това заболяване се проявява по множество индивидуални начини за различните хора и затова моят личен съвет е да търсите най-подходящото лечение точно за вас или близкия ви.

Какво е епилепсия?
Епилепсията е състояние, при което повтарящи се периоди на електрическа активност в мозъка (мозъчна хиперактивност) пораждат множество симптоми, неподлежащи на съзнателен контрол от пациента. Проявлението на болестта зависи от това в коя част на мозъка е активността, но най-често се изразява в епилептичните припадъци, конвулсии, спазми и често е съпътствано от загуба на съзнание.

Видове епилепсия
Епилепсията се разделя на идиопатична епилепсия, когато не може да бъде установена причина, и придобита (симптоматична), когато може да се установи такава причина. Идиопатичната епилепсия често е наследствена, като роднини на пациенти с това заболяване имат между 5 и 10 пъти по-голям риск да заболеят. Когато епилепсията е придобита, може да е признак за по-сериозно нарушение в мозъчната функция, като например тумор. Този вид епилепсия може да се развие и като резултат от сериозна травма на главата, атеросклероза и дори от остро отравяне.

Видове епилептични пристъпи
Има няколко вида епилептични пристъпи. Един от най-познатите за повечето хора е генерализираният тонично-клоничен припадък (преди известен като “гранд мал”). Продължителността на този пристъп рядко е над няколко минути и следва точно определен модел. В началото на пристъпа пациентът усеща цялостно мускулно напрежение.

Следващият стадий включва резки мускулни съкращения, които могат да доведат до падането на пациента и така да причинят други наранявания. През следващата фаза се наблюдават неконтролируеми конвулсии на крайниците. Челюстите се затварят и има опасност пациентът да прехапе езика си. Тежките мускулни съкращения по време на пристъпа могат да нарушат дишането на пациента. Когато този етап приключи, пациентът е сънлив и объркан, като това състояние обикновено преминава в сън.

Парциалният/огнищният пристъп е вид епилепсия, причинена от електрическа активност, засягаща само една част от мозъка, без да се разпростира. В зависимост от това коя част от мозъка е засегната, симптомите са различни – спазми на лицето или ръката, конвулсии на главата или тремор около устата. Най-често този вид пристъп се характеризира с кратки периоди на объркване, за което пациентът има неясен или изобщо няма спомен. Това е най-често срещания вид пристъпи сред възрастните.

При последователни епилептични пристъпи, мозъкът може сериозно да бъде увреден. Това състояние се нарича епилептичен статус и пациентът се нуждае от спешна медицинска помощ.

Абсансът, по-рано известен като „пти мал” е форма на генерализирана епилепсия, срещаща се почти изцяло при децата. Пациентът може да изгуби връзка със заобикалящия го свят за няколко секунди, но е малко вероятно да припадне или да покаже ясни външни белези, свързани с епилепсията. Поради тази причина, тези пристъпи могат да преминават незабелязано, но тяхното повторение може да направи детето невнимателно и разсеяно.

Лечение на епилепсията
Антиконвулсивните медикаменти се прилагат, за да контролират електрическата активност в мозъка и се използват при всички видове епилепсия.

Какво да правим при епилептичен пристъп
Трябва да се знае, че не бива да се правят опити да се прекъсне епилептичният пристъп. Единственият начин да се осигури безопасността на пациента е да се предотврати нараняването му при досег с остри или опасни предмети, огън и електричество. Не трябва да се правят опити да се накара пациента да погълне, каквото и да било, тъй като челюстите му по време на пристъпа рязко се затварят и рискуваме да нараним и него и себе си.

Ако пристъпът започне на публично място, трябва да преместим пациента на безопасно разстояние възможно най-бързо. Разхлабете дрехите на пациента, за да осигурите безпрепятственото му дишане и го обърнете внимателно на една страна. Ако това е първият му пристъп, постарайте се да запомните максимален брой детайли от случилото се, които после да преразкажете на лекаря.

Как бихме могли да предотвратим или поне противопоставим на пристъпите на епилепсия?

Епилепсията е хронично психично заболяване, което се придружава от редовни пристъпи. Някои видове епилепсия в много по-голяма степен, отколкото други-те, са свързани с наследствеността. Заболяването може да бъде предизвикано от травма, от инфекция (менингит или енцефалит), от недостиг на кислород при инсулт или от аневризми или тумор в мозъка. Често причината за епилепсия изобщо не може да се установи.

Различават се обширни, или конвулсивни генерализирани и малки епилептични припадъци. Обикновено припадъкът се предшества от гадене, от чувство на страх или, обратното, от възторг. При големите припадъци се наблюдават конвулсивни движения на ръцете и на крака-та, като губят съзнание. При малък се получа-ват конвулсии на отделни мускули. Болният обаче остава на крака. Малкият припадък не е продължителен. В същото време големият може да продължи няколко минути.

Епилептичните припадъци се предшестват от някои пред вестници, така наричаната аура. Този период продължава от 2-3 до 20 30 минути. Проявите на аурата са многообразни: световъртеж, тръпки, температура, пълзене на «мравки» по тялото, учестено сърцебиене, слухови и зрителни халюцинации. Понякога през това време болният прави еднообразни автоматични движения - тъпче на едно място, почесва се, прехвърля различни вещи, примлясква с устни, върти се около себе си.

Всеки болен има своя, характерна само за него, устойчива аура. Именно по нея заобикалящите го могат да определят момента на приближаващата опасност. Много е важно редом с болния да има хора, които могат да предотвратят всякакви травми по време на пристъпа. Близките роднини трябва задължително да се погрижат за безопасността му особено ако той получава големи припадъци.
Малкият припадък минава в много по-лека форма. По време на припадъка болният дори може да продължи да седи или да стои, дори да върви. Съзнанието му обаче се изключва за няколко секунди. Заобикалящите забелязват това по застиналото изражение на лицето му, избледняване на кожата, загубване нишката на разговора, понякога с изпускане на предмети, които държи.
По време на големи припадъци страдащият трябва да се поддържа, да се предпазва от силни удари, да се сложи нещо меко под главата му. Добре би било между зъбите да се постави нещо твърдо (например лъжичка, завита в салфетка или носна кърпа), за да не прехапе езика си. Този предмет трябва да бъде достатъчно голям, за да не може болният да го глътне.

Често след пристъпа настъпва дълбок сън. Не будете болния, той трябва да се събуди сам. В някои случаи епилепсията се лекува, като се отстрани предизвиква-щата я причина, например като се премахне туморът от главния мозък. Ако причината за епилепсията не е установена, болестта се контролира с лекарства, които се приемат редовно, или при появата на признаци за приближаващ пристъп. След като болният избягва признаците в продължение на по-продължителен период (да кажем 2 години), лекарят може да намали дозата на лекарствата и в края на краищата да ги спре напълно.

Спортът и епилепсията

Епилепсията е заболяване, познато на хората още от древни времена. През 400 г. пр. н. е. бащата на медицината - Хипократ, които също страдал от епилепсия, я описва като душевна болест, а много култури интерпретират епилепсията като демонично проявление. Защото по време на припадък поведението на човек е абсолютно неадекватно и хората смятали, че той е обладан от зли духове. Векове наред властвало това твърдение и обричало болните на сигурна смърт, особено в Древен Рим и Близкия Изток. Но дори и днес, в началото на ХХI век в много държави в Африка считат това твърдение за вярно и епилептиците биват затваряни в затвори, поради една единствена причина - че получават припадъци.

Епилепсия и спортЗа първи път през 1875 г. английският невролог Джон Х. Джаксън описва епилепсията като заболяване на мозъка и мозъчната активност. А най-известните епилептици, познати в историята са: Сократ, Наполеон Бонапарт, Калигула, Херкулес, Нострадамус, Ришельо... и най-странното, е че всеки от тях е бил знаменита личност, оставила своя отпечатък в историята на човечеството!
Епилепсия - обща характеристика

Думата "епилепсия" (от гръцки език -επιληψία) означава атака, нападение. Днес епилепсията е едно от най-разпространените неврологични заболявания (около 2% от населението на Земята страда от него), но за съжаление все още е нелечима болест. Епилепсията представлява хронично заболяване на главния мозък с различна етиология, характеризиращо се с периодично повтарящи се пристъпи. Те възникват на базата на свръхвъзбуда на определена група нервни клетки и могат да протекат с различни двигателни, сетивни, поведенчески и психични прояви. Епилепсията принадлежи към т. нар. мултифакторни заболявания, отнася се към болестите на наследствената предразположеност. Причините за епилептичните припадъци могат да бъдат разнообразни. А почти всички заболявания на мозъка в определен стадий от развитието си могат да причинят епилептичен пристъп. Но пък от друга страна, хора със захарен диабет също могат да получават пристъпи, но те нямат епилепсия, защото тези пристъпи се дължат на нарушен баланс на тяхната кръвна захар, а не на първичен проблем с мозъка.
Какво се случва в нашия мозък?

В процеса на продължителна еволюция на организмите, нервната система се развива и усложнява правопропорционално на променящата се околна среда. Тя е една от най–сложните системи в човешкия организъм, но за съжаление най-слабо изучената. Нашият мозък е изграден от милиони нервни клетки - неврони, които са свързани помежду си. Те от своя страна представляват тясно специализирани клетки с две основни функции – възбудимост и проводимост, като устройството им се различава от това на останалите клетки. Невроните са изградени от звездовидно тяло, няколко къси израстъци (дендрити) и един по-дълъг, наречен аксон. Звездовидното тяло заема централно място в клетката, в него е разположено клетъчното ядро, заобиколено от цитоплазма, като там се извършва синтеза на по-голяма част от белтъците. Дендритите образуват гъста мрежа с дървовидна структура, като се смята, че тази мрежа доставя информацията на неврона. Аксонът, който представлява най-дългия израстък, провежда импулсите от клетъчното тяло на неврона към друга клетка, но също така пренася информация и в другата посока. Дължината на дендритите рядко надминава 1 mm, докато най-дългите аксони надхвърлят 1 m. Много неврони имат само по един аксон, но той се разклонява в много направления и така прави възможна комуникацията с много други клетки. Разклоненията на аксона завършват с многобройни окончания, които наподобяват колба с размер 1-3 µm. Те се допират до дендритите и до телата на следващите неврони или до клетка от друга тъкан. Това място на контакт, чрез което се предава нервния импулс, се нарича синапс. Когато нервният импулс достигне до окончанията на аксона, се отделя минимално количество вещество – невромедиатор (посредник), което предава импулса на следващата клетка. Известни са повече от 30 вещества, които изпълняват ролята на невромедиатори. Такива са ацетилхолин, норадреналин, серотонин, гама-аминомаслена киселина, много пептиди. Най-разпространеният медиатор е ацетилхолинът. Той е медиатор в невро-мускулните синапси на напречнонабраздените мускули, в парасимпатиковия дял на вегетативната нервна система и между невроните в централната нервна система.

При хората, страдащи от епилепсия, обикновено се наблюдава нарушение в баланса на химическите вещества, което от своя страна води до погрешно подаване на информация. Образува се т. нар. "огнище", което предизвиква припадъци. Именно епилептичното огнище е причина за "погрешно" изпратените сигнали, които нарушават връзките в мозъка, контролиращи определени части на тялото. Освен това при епилепсия е нарушена и структурата на определена група неврони. В резултат на което понякога болният преди да получи припадък, получава халюцинации.

Вследствие на различни черепно-мозъчни травми преди или след раждането, съдови малформации, мозъчни тумори, енцефалити, метаболитни нарушения и др., също могат да бъдат генерирани припадъци, като особено важно значение има ролята на генетичния фактор.
Видове припадъци:

Епилептичните припадъци се делят основно на два вида:

* Фокални припадъци - характеризират се със схващане, силно главоболие, халюцинации, чувство за страх и тревога. Много често при фокалните припадъци болният се влошава и получава парциален припадък.
* Парциални припадъци - те от своя страна се разделят на два подвида: petit mal (от фр. език - малък припадък) и grand mal (голям припадък). При първият подвид болният е неконтактен за около 20 секунди, след което се "пробужда", но не помни нищо. Те се проявяват с карткотрайно втренчване на погледа и застиване на тялото в определена поза. Ако припадъкът е по-слаб, може да премине без проява на каквито и да е било симптоми. При втория подвид болния застива, след което тялото се разтърсва от силни конвулсии, от устата започва да излиза пяна, възможно е и очите да се обърнат навътре. Припадъкът е с по-дълга продължителност и след като болният се събуди, той отново няма никакви спомени.

Съвместими ли са спортът и епилепсията?

Спортът много често е повод за приятни преживявания, а за пациентите, болни от епилепсия, е от особено значение - може да подобри значително тяхното състояние и да спомогне за развитието на социалните им контакти. За съжаление обаче, голяма част от болните се освобождават от физически занимания поради страх от припадъци. Но с помощта на подходящи предпазни средства (например носене на плувна жилетка, спортуване върху специални матраци и др.) и информирането на треньорите, опасностите могат да бъдат сведени до минимум. Освен това специалистите твърдят, че повишената физическа активност или учестеното дишане не би трябвало да предизвикат припадък.

* Водни спортове

Плуване - за пациенти, страдащи от епилепсия, е възможно само ако около тях има човек, който е информиран за тяхното състояние. От водните спортове са разрешени и гребане, ветроходство, кану, сърфиране, но с подходящи спасителни жилетки. Забранено е само гмуркането, което е с по-висок риск за епилептиците.

* Спорт на открито, в зала и игри с топки

Позволени са лека атлетика, гимнастика, футбол, езда, но с подходящ шлем. Препоръчително е да се избягва посрещане на топката с глава. Забранена е фехтовката.

* Зимен спорт

Подходящо е каране на ски на дълги отсечки с подходяща екипировка и по възможност - с придружител, но сноубордът и екстремното каране на ски са забранени.

* Свободни спортове

Риболов, голф, каране на колело и скейтборд, туристически излети, танци, бягане - всички са позволени (с подходящи предпазни средства), а забранено се оказва само планинското колоездене.

За пациентите, болни от епилепсия, е важно да запомнят, че те не са непълноценни хора. За тях е важно да живеят пълноценно и здравословно, както и да се лекуват правилно, за да избегнат потенциалния риск от повторни припадъци.


За Епилепсията

“Нашето дете има пристъпи!”

Детската епилепсия

и какво мисли за това лекарят



Един указател за родители

От

Проф. Д-р Ансгар Матес и Д-р Хансйорг Шнебле

Издател:

Център по епилепсия Корк (77694 Кеел-Корк)

В сътрудничество с

Германската Секция на Международната лига срещу епилепсията

(Място на стопанската дейност: ул. Херфордер № 5-7, Бийлефелд)



Уважаеми родители,

Може би сте обезпокоени и загрижени, тъй като Вашето дете е преживяло за първи път епилептичен пристъп, или защото то от по-дълго време страда от често повтарящи се пристъпи. Може би това са “само” така наречените малки пристъпи, които са настъпвали досега при Вашето дете, може би са били сигнализирани от едно на пръв поглед животоопасно конвулсивно припадане.

В тази ситуация възникват множество въпроси, които касаят болестта, нейните причини, възможностите за нейното лечение и евентуалното и влияние върху бъдещето на Вашето дете.

Сигурно сте се консултирали с домашния си лекар и сте получили от него първоначална важна информация. Може би детето Ви е било насочено също и към лекар-специалист или към някоя клиника. Опитът обаче показва, че след първите разговори с домашния лекар или лекаря-специалист още много въпроси остават нерешени – дали поради това, че досега не сте имали време да намерите достатъчно изчерпателен отговор на всички въпроси, или защото важни въпроси са ви хрумнали впоследствие, когато разговорът с лекаря е бил свършил вече.

Именно в тази връзка малката разяснителна книжка има намерение да Ви помогне. Тя е резултат от лекарски разговори с родители на болни от епилепсия деца, които са имали същите грижи и въпроси, каквито и Вие имате. Изучавайте тази брошура спокойно, и ако останат още нерешени въпроси и проблеми, обърнете се с пълно доверие към Вашия лекар.

Специални предложения за третиране на болестта на Вашето дете в тази книга обаче няма да намерите. Тъй като всеки случай е различен, само опитният лекар може да реши какъв метод трябва да се приложи за подобряване или лечение на болестта на Вашето дете.

Център по епилепсия Корк, януари 1996 г.

Ансгар Матес

Хансйорг Шнебле
Епилепсията – какво представлява всъщност?



Понятието “епилепсия” произтича от гръцка дума (“епиламбанин”), която означава нещо като “обземам, обхващам, (за болест) връхлита, налита”. Следователно “епилепсия” означава “припадък” или по-добре: “болест на припадъка”. Тъй като съществуват различни форми на болести на припадъка, говорим по-често за епилепсии. (В тази брошура ще се срещнете с някои от тези различни епилепсии, но не всички, които са известни до момента – от една страна, защото това би затруднило боравенето с тази брошура, а от друга – защото някои от досега известните форми на епилепсия са изключително редки.)

Всеки човек може да преживее при определени обстоятелства епилептичен шок, напр. чрез токов удар, чрез недостиг на кислород или чрез тежка травма на главата. За епилепсия обаче говорим едва тогава, когато епилептични пристъпи се появяват без видима причина, следователно от състояние на пълно здраве, и са с тенденция на повторение. Между другото това означава, че при дадена епилепсия винаги става въпрос за хронично, т.е. продължаващо по-дълго заболяване (което обаче по никакъв начин не означава, че трябва да продължава цял живот).

Някои хора – сред тях също и лекари! – се срамуват да употребяват понятието за болест “епилепсия”, тъй като названието на тази болест е обременено с множество предразсъдъци. В древността хората са вярвали в извънземен произход на болестта, в демонична обладаност, която изригвала в големия, пораждащ страх, пристъп. В наше време това суеверие не съществува. Много хора считат епилепсията за болест на духа или за страдание, което неизбежно води до загуба на душевните способности, или за наследствена и неизлечима болест. Всички тези предразсъдъци, които утежняват положението на болното от пристъпи дете и неговите родители, чрез съвременната наука са оборени.

Епилепсията е болест, чиито произход се крие в мозъка. Тя няма нищо общо с душевно заболяване и само по изключение води до отслабване на интелигентността. Както и при други болести, съществуват доброкачествено и злокачествено протичащи форми. Една епилепсия може да се лекува и в твърде много случаи да бъде излекувана.

На всеки остава сам да прецени, дали вместо понятието “епилепсия” ще използва означението “болест на пристъпите” или “конвулсивно страдание”. Определението не променя по никакъв начин същността на болестта. По-важно е да се търси правилния метод на лечение, отколкото удобното наименование.
Колко често епилепсията се проявява при деца?
В каква възраст започва?

Във Федерална Република Германия с нейните около 80 милиона граждани приблизително 200 000 деца страдат от епилепсия. Така че епилепсията е по-често срещана в детска възраст, отколкото значително по-добре известните хронични болести ревматизъм, диабет (захарна болест) или туберкулоза.

Нямаме точен брой на разположение затова, защото разбира се не съществува задължение за обявяване на епилепсията, но също така, защото някои родители се срамуват, от страх, че огласяването на болестта можело да навреди на репутацията на семейството им, да заведат болното си дете на лекар и вместо това се доверяват на медицински (не лекарски) шарлатани.

Както вече знаем, настъпването на един единствен епилептичен пристъп не означава непременно началото на епилепсия. Броят на децата, които претърпяват един или няколко пристъпа в кърмаческа или ранна детска възраст, без да се развие хронична епилепсия, е многократно по-голям от горепосочения брой на епилептично болните деца.

Епилептичните пристъпи могат да започнат във всяка възраст, а при определени условия непосредствено след раждането. При три четвърти от всички епилептично болни първите епилептични пристъпи настъпват преди възрастта от 20 години и особено през първите 3 години от живота и около периода на пубертета.

Възрастта на заболяването не позволява сигурни заключения относно причината на епилепсията, нейното по-нататъшно протичане или шансове за лечение.
изглеждат епилептичните пристъпи?

Съществуват твърде различни епилептични пристъпи, от които в тази брошура могат да бъдат обсъждани само най-важните.


“Големи” и “малки” пристъпи.

До преди известно време се правеше разлика преди всичко между “малки” и “големи” епилептични пристъпи. На медицински жаргон, особено в разговори между пациенти или роднини и лекар, и днес се използва това различно описание на пристъпите. В тази брошура и ние отново ще се връщаме към тези определения. Но трябва да сме наясно, че “големи” пристъпи напълно могат да бъдат израз на една общо меко протичаща епилепсия, докато неблагоприятно протичащи епилепсии понякога се изразяват само в “малки” пристъпи.


“Големи” пристъпи.

Към големите пристъпи принадлежи особено мал-пристъпът Гранд. При този тип пристъп детето пада в безсъзнание без предупреждение, в повечето случаи –внезапно, на пода, при това често със звук (вик, стенание); очите му се обръщат, цялото му тяло е неподвижно (тонична фаза) и след това получава спазми по ръцете, краката, и лицето (клонична фаза). Поради тази последователност на пристъпа лекарят нарича този тип пристъпи “тонично-клоничен Гранд мал”. Във върховия момент на това застрашително изглеждащо събитие от устата излиза слюнка (евентуално пенообразно), стига се до дихателна недостатъчност и посиняване на устните и ръцете.

В общия случай силните явления отслабват след 1 до 3 минути. След това детето е изтощено и за дълго време може трудно да бъде събудено. Нерядко при такъв спазъм се стига и до уриниране или изхождане по голяма нужда. Наранявания чрез прехапване на езика или бузите могат да настъпят при спазми на челюстната мускулатура (“челюстен спазъм”) в началото на пристъпа.

Когато такива големи пристъпи настъпват по време на сън, може да Ви изостри вниманието чрез разтърсване на леглото или чрез гърлени звуци. Също отпуснатост или главоболие на следващата сутрин, по-големи петна от слюнка на възглавницата или подмокряне при иначе чисти деца могат да бъдат сигнал за протекъл по време на сън пристъп.

Понякога Гранд мал-пристъпите продължават по-малко от една минута. От време на време те поразяват само едната страна на тялото (полустранични пристъпи). Съзнанието при това може да е запазено или малко или много да е стеснено. Въпреки тези меки форми на проявление такива пристъпи също се причисляват към групата на “големите пристъпи”.

Някои деца с дни или часове преди голям пристъп са възбудими, разстроени, с лошо настроение или хленчещи. Съществуват опитни родители, които въз основа на тези симптоми могат да предвидят достатъчно надеждно настъпването на пристъп при своето дете. При други деца един голям пристъп понякога дава сигнали няколко секунди преди това с колики, гадене (повдигане), виене на свят, неопределени слухови и визуални възприятия или с чувство на страх. Такива кратковременни “предвестници”, които често по-възрастните деца могат да опишат достатъчно добре, наричаме “аура”.
“Малки” пристъпи.

Така наречените малки пристъпи от гледна точка на естеството си на проявление са в много по-малка степен впечатляващи отколкото един Гранд мал-пристъп. Най-меката форма на един малък епилептичен пристъп е паузата в съзнанието (абсенс). При това детето за няколко секунди “отсъства” и не можете да го заговорите. Обикновено то прекъсва или забавя дейността си и се вглежда втренчено или замечтано в една точка. Тези пристъпи често не се разпознават точно в началото на болестта и се разглеждат като неприлично държане и глупава привичка.

В кърмаческа възраст малки пристъпи в повечето случаи се проявяват под формата на мълниеносно конвулсивно свиване, което може да се повтори неколкократно (блиц-спазми). Понякога кърмачетата се превиват за една до три секунди по подобие на ориенталски поздрав (салаам-спазми). Пристъпи от този род понякога погрешно се определят като плашливост или коликоподобни стомашни болки.

Предимно при малки деца малките епилептични припадъци се изразяват в премигване на очите (пристъпи на премигване) или в силно климващо движение (пристъпи на климване). При по-силно изразяване на тези пристъпи се стига до внезапно, рязко падане назад или напред (пристъпи с падане), при което децата нерядко си причиняват наранявания.

За малки пристъпи се говори и тогава, когато пристъпното събитие (спазми, схващания, нарушения в чувствителността – например под формата на смъдене, чувство на изтръпналост или на погрешно усещане) засяга само една част от тялото (например – ръка, крак или едната половина на лицето). В тези случаи по правило съзнанието на детето не е нарушено.

Друга форма на малки пристъпи понякога наподобява “поведенческа своеобразност” (психомоторни или парциално-комплексни пристъпи): Децата например правят безпричинни движения на преглъщане или близане, блуждаят с ръце, говорят неразбираемо, или безцелно се разхождат наоколо. Такива психомоторни пристъпи може да продължат половин или дори две минути.

Често малки пристъпи се проявяват предимно в определена възраст – тогава говорим за зависими от възрастта или обвързани с възрастта (малки) пристъпи: така блиц- и салаам-спазми се наблюдават почти изключително в кърмаческа възраст, пристъпи на премигване и пристъпи с падане – преди всичко в ранна детска възраст, а абсенси – преобладаващо в училищна възраст. Другите малки пристъпи се проявяват – също както и мнозинството от големите пристъпи – независимо от възрастта, поради това те се обозначават също като възрастово независими пристъпи.


“Генерализирани” и “подобни на огнище (фокални)” пристъпи.

Днес в медицинската терминология обикновено не се говори за големи и малки, а за “генерализирани” и “подобни на огнище” (“фокални”) пристъпи.

При това генерализиран пристъп означава, че пристъпното събитие в началото на пристъпа засяга двете половини на тялото равномерно, съответно – от гледна точка на първопричината – че двете половини на мозъка се обхващат едновременно от конвулсивното събитие. При това не е необходимо цялото тяло да бъде обхванато от пристъпа – на първо място е важна равностранността на пристъпа от самото начало.

От досега примерно назованите пристъпи могат да бъдат означени като “генерализирани” пристъпи следните видове: Гранд мал, абсенсите, блиц- и салаам-пристъпи, пристъпи с премигване и пристъпи с климване, пристъпи с падане.



В обратния случай се говори за подобни на огнище или фокални пристъпи тогава, когато в началото на пристъпа от пристъпното събитие се обхваща едностранно само една страна от тялото, съответно само една точно определена част от тялото. (Това означава естествено, че и в мозъка е въвлечена само една точно определена част от мозъчно полукълбо по време на конвулсивното събитие.)

“Фокалните” пристъпи следователно са: едностранните пристъпи, Гранд мал-пристъпите с предшестваща аура; едностранни нервни конвулсии, схващания или нарушения на чувствителността; психомоторни пристъпи (парциално-комплексни пристъпи).

Разделянето на епилептичните пристъпи на генерализирани и фокални пристъпи не се запазва и когато в течение на един единствен пристъп един отначало фокален пристъп може да се превърне в генерализиран пристъп. Например: начало на пристъп с конвулсии по едната ръка (фокален пристъп!), които след това за кратко време се разпространяват по цялото тяло (генерализиран пристъп!). Важно за разделянето и класифицирането, “генерализиран” или “фокален”, е единствено началото на пристъпното събитие. Във всички случаи обаче понякога само чрез електроенцефалограма (ЕЕГ)може да се определи, дали даден пристъп протича в началото фокално или генерализирано.


Епилептичен статус

Всички епилептични пристъпи могат да се повтарят при особени обстоятелства за кратки периоди от време (минути до часове); ако пациентът винаги се връща в съзнание между отделните пристъпи, говорим за серия от пристъпи. Ако един отделен пристъп трае повече от 15 минути или ако пациентът не се връща в съзнание между повече пристъпи, говорим за епилептичен статус (“епилептично състояние”).

При големи пристъпи (Гранд мал-пристъпи) такъв статус е постоянна заплаха за живота и може да бъде отстранен само в клинични условия.

Статус на малки пристъпи е по-малко опасен, но не рядко бива оценяван неправилно. Ако например абсенс следва един след друг, детето се държи като замаяно (вцепенено) и уморено. То изобщо не говори и се движи като кукла. Такива статуси на малки пристъпи може да продължават неподвластни на влияние с часове, с дни, дори седмици.


Какви епилептични форми съществуват?

Още в началото на тази брошура установихме, че съществуват различни форми на епилепсията и че затова би било по-точно да се говори за епилепсии, отколкото само за епилепсията.

Между другото се запознахме с модерното (международно) разграничение на различните пристъпи – именно разграничението на генерализирани и фокални пристъпи. Също и съвременното разграничение на епилепсиите следва тази схема: съществуват генерализирани и фокални епилепсии. За генерализирана епилепсия се говори тогава, когато в рамките на тази епилепсия се стига до (“големи” или “малки”) генерализирани пристъпи; дадена епилепсия се обозначава като фокална епилепсия тогава, когато се характеризира с фокални пристъпи.

Епилепсия с Гранд мал-пристъпи също е генерализирана епилепсия (генерализирана Гранд мал-епилепсия), както епилепсия с чести абсенси (която в медицинската терминология се нарича “пикнолепсия”; в детска възраст тя е най-честата генерализирана форма на епилепсия).

Епилепсия с едностранни или психомоторни (парциално-комплексни) пристъпи или с големи пристъпи, които се придружават от аура, се определя като фокална епилепсия. Най-честата фокална епилепсия в детската възраст е така наречената Роландо-Епилепсия. Тя може да настъпи на възраст от 3 до 12 години и се характеризира с пристъпи, които почти винаги се проявяват по време на сън: често децата се събуждат поради нарушения в чувствителността в областта на устата или едната половина на лицето, също евентуално се стига и до спазми в един от ъглите на устата или по едната буза, в повечето случаи е налице значително течение на слюнка. Децата не са в състояние да говорят, но нерядко обръщат вниманието на родителите си върху нарушението чрез жестове и неразбираеми звуци; съзнанието при тези пристъпи по правило също се запазва.

Най-важният и определящ симптом на определена форма на епилепсия е отделният епилептичен пристъп. Затова за точната диагноза и правилното лечение е много важно внимателно да наблюдавате пристъпите на Вашето дете, за да можете да ги опишете възможно най-точно по-късно пред лекаря.

И причината, и протичането, и прогнозата (изходът на болестта) при отделните епилептични форми, заедно с пристъпите, могат да бъдат твърде различни.
Епилепсията наследствена болест ли е?

Първо най-общо може да се каже, че към възникването на повечето болести принадлежат две предпоставки: (вътрешно) предразположение и (външна или придобита) причинност. Съществуват болести, при които предразположението играе особено голяма роля (например диабет или подагра), и такива, при които преди всичко външните (придобити) условия действат подбуждащо (например рак на белите дробове).

Степента на предразположение към определена болест е свързана с генетичния материал (гените) и в последствие се предава по наследство; затова говорим също за генетична или фамилна диспозиция (предразположение). Така съществуват семейства, при които например предразположението към диабет е по-голямо от това в друго семейство; обаче захарната болест не е наследствена болест. За наследствена болест говорим едва тогава, когато самата болест (не само предразположението към нея!) се наследява по точно определени наследствени закони.

Епилепсията не е наследствена болест, т.е. болестта епилепсия не се предава от бащата или от майката на детето. Но предразположението към епилепсия може да бъде изразено по различен начин при отделни семейства. Разбираемо е, че при някои семейства повече членове на семейството може да страдат от епилептични пристъпи или да заболеят от (хронична) епилепсия – при което обаче към трайната предразположеност винаги трябва да причислим един подбуждащ фактор.

Сега съществуват епилепсии, при които генетичната диспозиция играе решаващата роля за възникването на болестта (а не външните подбуждащи фактори); такива епилепсии се определят като “преимуществено генетично обусловени епилепсии” (медицинският термин за това гласи: “идиопатични епилепсии”). Към тях в детската възраст принадлежат например епилепсията с чести абсенси (пикнолепсия) и Роландо-епилепсията.

При възникването на повечето епилепсии обаче външните (придобити) фактори играят значително по-голяма роля отколкото генетичната диспозиция; такива форми на епилепсията обозначаваме като “симптоматични епилепсии”.

Когато главният мозък не получава достатъчно кислород, може да настъпи кратка загуба на съзнание (припадък). Възстановяването е бързо, тъй като при падането главата се озовава на едно ниво със сърцето, а това подобрява кръвния поток и достъпа на кислород до мозъка.

Продължителната загуба на съзнание за повече от минута изисква спешна медицинска намеса.

Припадъкът настъпва при рязко намаляване на кръвоснабдяването на мозъка, което го лишава от глюкоза и други хранителни вещества и кислород. Някои хора губят съзнание при престой в гореща, задушна стая или при наличие на сериозно заболяване. Сред другите причини са:
• Стоенето прав за дълго време, което кара вените да се разширят и да се напълнят с кръв и по-малко количество от нея стига до мозъка.
• Хипогликемия - недостиг на захар в кръвта.
• Твърде учестеното дишане (хипервентилация на белите дробове) вследствие на стрес. Така се намалява нивото на въглеродния двуокис в кръвта и затова мозъчните клетки получават по-малко кислород.
• Шок (от катастрофа или лоша новина), при който се нарушава регулацията на кръвното налягане.
• Тежка анемия, висока температура, неконтролиран диабет, заболявания на сърцето и кръвообращението и др.
• Ново лекарство.
Припадъкът често е предшестван от неприятни усещания като световъртеж, изпотяване и гадене. Други предупредителни знаци са честите прозевки, горещите вълни, треперенето, по-бледняването и затрудненото дишане. Възможно е да усещате задух и нужда от чист въздух, а някои хора изпитват натрапчиво предчувствие за предстоящо нещастие.

Повечето припаднали се съвземат бързо след загубата на съзнание, освен ако не са се наранили по време на падането. В случай че имате рана или подутина на главата, идете на лекар, защото може да сте получили мозъчно сътресение или фрактура.

ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ПРИПАДЪК
Ако пострадалият диша нормално и няма сериозни наранявания, повдигнете за няколко минути краката му по-високо от главата и разхлабете дрехите му. Така до мозъка ще стигне повече кръв. Не позволявайте струпване от хора наоколо. Когато припадналият дойде в съзнание, го посъветвайте да поседи или полежи, докато се възстанови напълно.

ПРИ ПРОДЪЛЖИТЕЛНА ЗАГУБА НА СЪЗНАНИЕ
Ако припадъкът трае повече от минута, потърсете медицинска помощ и спазвайте указанията по-долу.
1. Уверете се, че припадналият диша леко и внимателно наклонете главата му назад, за да обезпечите приток на въздух.
2. Ако човекът в безсъзнание не си е наранил врата или гръбнака, застанете на колене край него, сгънете крака му, който е по-близо до вас. Прегънете върху тялото му ръката от същата страна и вдигнете другата над главата му.
3. Внимателно обърнете припадналия на една страна, така че бузата му да легне върху сгънатата ръка, а кракът отгоре да поддържа тялото. Повдигнете брадичката, за да осигурите достъп на въздух.

ПРОФИЛАКТИКА
Хранете се редовно. Ако пропуснете основно хранене, постарайте се да хапнете нещо пълноценно, например храна с високо съдържание на фибри (сандвич с пълнозърнест хляб, хрупкав десерт с мюсли и сушени плодове, ябълка, банан или ядки), за да не допуснете падане на нивото на кръвната захар. Най-важно е да не пропускате сутрешната закуска.
• Хранете се балансирано, консумирайте много влакнини и ограничете рафинираните въглехидрати (бялото брашно и захарта). С годините това предпазва панкреаса (жлезата, която произвежда инсулин - хормон, регулиращ кръвната захар) от свръхстимулиране поради голямото количество захар. При хиперфункция панкреасът реагира на рафинираните въглехидрати, като произвежда твърде много инсулин. Това понижава нивото на кръвната захар и може да настъпи загуба на съзнанието.
• Отворете прозореца или включете климатика, ако в стаята е прекалено горещо или задушно. Ако предпочитате (и се чувствате добре), излезте навън.
• Контролирайте дишането си. Хппервентилацията често е реакция на стреса. Тренирайте бавно и дълбоко дишане.
• Когато стоите прави дълго време, стимулирайте кръвообращението си, като се поклащате напред-назад върху петите и пръстите или като свивате и отпускате мускулите на прасците.
• За да не ви прималява след рязко ставане от легнало положение, отначало постойте седнали за известно време, след което бавно се изправете.
• Ако кръвното ви налягане е ниско, пийте всеки ден по чаша чай от глог, за да го нормализирате, но първо се запознайте с мерките за безопасност.

ЛЕЧЕНИЕ
Поза: Понякога припадъкът е следствие от рязкото свиване на кръвоносните съдове в областта на врата, например при внезапно или силно движение на главата встрани или назад. Ако смятате, че става въпрос за такъв спазъм на съдовете, станете прави и си представете, че тилът ви е завързан с опънато въже за тавана. Помислете си как главата ви се отделя от врата и отпуснете рамене.


Дишане: Ако се появи хипервенти-лация (учестено дишане), опитайте да поемете въздух бавно и дълбоко с корема или закрийте с шепа устата и носа си, докато дишате. Това повишава нивото на въглеродния двуокис и възстановява нормалното състояние.

Хранителен режим: Не употребявайте лекарства със съдържание на алкохол. Той може да предизвика задавяне, повръщане и вдишване на повърнатото при загуба на съзнание. След края на припадъка пийнете малко студена вода. Когато се свестите, хапнете или изпийте нещо сладко. Колкото се може по-бързо се нахранете с питателна храна, богата на фибри, иначе отново може да ви прималее, когато повишената от сладкото кръвна захар започне да спада.

Хомеопатия: Приемайте избраното от вас лекарство на всеки 10 минути, докато се чувствате отмалели или след съвземането, после го използвайте само при необходимост. Ефикасни средства са:
• Arnica: при емоционален шок.
• Aconite: при страх след преживян шок.
• Gelsemium: ако се чувствате отпаднали и треперите след емоционален шок.
• Ignatia: ако сте получили лоши новини или друг вид шок и усещате, че губите контрол над себе си.
• Pulsatilla: след емоционален шок, когато ви се плаче и имате нужда от утеха или свеж въздух.

Ароматерапия: Вдишването на амониев карбонат на кристали е традиционно средство при припадъци. Подобен резултат се постига и при вдишване на някои етерични масла.
• За да дойдете напълно в съзнание и да проясните главата си, втрийте няколко неразре-дени капки лавандулово масло в слепоочията си и по вътрешната страна на дланите си.
• За да се успокоите и възвърнете жизнеността си, капнете малко лавандулово масло върху носна
кърпичка и вдишвайте.

Бързо съвземане
Втриването на лавандулово масло в слепоочията води до бързо възстановяване след припадък. Можете да прибавите няколко капки от това масло към масло от сладък бадем или пшеничен зародиш и да използвате сместа за ободряваш масаж.
Първа помощ от цветята
Комбинацията от цветни есенции „Рескю Ремиди" на д-р Бах помага за бързо възстановяване след припадък и съдържа гарвански лук, желтак, хрущялка. слабонога и повет. Капнете няколко капки върху езика или ги разтворете студена вода. Повтаряйте през няколко минути, докато се почувствате по-добре.

Билколечение: Следните чайове помагат да се съвземете след загубата на съзнание, но не пийте нищо, ако усещате, че сте пред припадък, защото течностите могат да ви задавят.
• След като дойдете в съзнание, пийнете чай от джинджифил, розмарин или бъзов цвят.
• Ако припадъкът се дължи на емоционален шок и вие все още сте напрегнати или стресирани, поемайте 4 чаши чай от маточина и лайка на ден.

Акупресура при припадък
Натискът върху тези точки връща пострадалия в съзнание само ако той няма травми по главата, врата или гръбнака.

• Притиснете силно с нокътя на палеца точка УС 26 във вдлъбнатината между носа и горната устна. Продължете, докато пострадалият се съвземе, като поставите другата си ръка на челото му, там, където започва линията на косата.
• Докато припадналият се свестява, натиснете силно точка Д 6, разположена на 4 пръста над кокалчето на глезена, точно зад пищялната кост. (Не използвайте тази точка при бременност.)

Припадък, прехапване на езика и гърчове съпътстват до 4 на сто от населението на света

Д-р Кайтазки е специалист по нервни болести, електрофизиология, клинична електроенцефалография и епилептология. Той е с над 20-годишен опит в диагностиката, лечението и профилактиката на епилепсията и подобни на нея болестни разстройства: детско главоболие, нощно напикаване, сомнамбулизъм. Има над 60 публикации в научнопопулярни вестници и списания. Член е на български и международни дружества по епилепсии и главоболия.

- Д-р Кайтазки, вие от доста време се занимавате с проблемите на епилепсията. Прогресира ли това заболяване?

- Епилепсията е хронично и невропсихично заболяване, за което са характерни внезапни, пароксизмално настъпващи и повтарящи се през различни периоди от време пристъпи от разстройство на съзнанието, което се причинява от двигателните, сетивните, вегетативните и емоционалнопсихичните функции на главния мозък. Наименованието произлиза от гръцката дума “epilambano” - припадък, внезапно прилошаване, падане, пристъпна загуба на съзнание. Наричали са я още и “Morbus Saceri” - свещена болест. Позната е още от времето на Хипократ.

- Колко хора боледуват от това заболяване?

- Според статистическите данни се смята, че около 3 до 4 на сто от населението в световен мащаб страда от епилепсия, като при децата този процент е малко по-голям - достига между 5 и 8 на сто. Това са данни, базиращи се на клинично регистрирани и диспансеризирани случаи, или образно казано - това е “върхът на айсберга”. В действителност честотата на това заболяване е по-голяма главно поради факта, че много хора поради психологични, морални, финансово-икономически, етнически, религиозни и редица още причини не съобщават, че страдат от епилептични пристъпи и не се регистрират официално. Наистина, епилепсията има не само чисто медицинско, клинично значение, но погледнато по-общо, заболяването засяга в различна степен личността на болния; неговата професионална и трудова реализация; семейството; взаимоотношенията с приятели, роднини, близки; служебната и работната му среда. С една дума - отразява се върху всекидневието и живота на болните като цяло.

- Какви са причините?

- Не бих желал да отегчавам читателите на вестника с интимните механизми на епилептичните пристъпи и тяхното развитие, а да изтъкна в достъпен и разбираем вид няколко основни аспекта: причини за заболяването; най-често засегната възрастова група; най-характерни клинични симптоми; лечение и спазване на хигиеннодиетичен режим; режим на труд и почивка; вредни навици и фактори, които предизвикват зачестяване на пристъпите или могат да ги провокират. От съществено значение е да се знаят основни неща - епилепсията не е фатално и страшно заболяване, особено когато се диагностицира правилно и се лекува оптимално. Внимателно се наблюдават симптомите, насочващи към търсене на специализиран преглед и изследване; строго спазване на предписаното лечение и съответен режим. Причините за епилепсията все още не са напълно изяснени и напълно доказани. Със сигурност се приема, че проблеми с бременността и раждането (преносен плод, трудно раждане, увита пъпна връв, отлепена плацента, изтекли околоплодни води, следродова асфиксия на плода, форцепс, родова травма на главата), могат да доведат до развитие на епилептични припадъци през детството и пубертета. Доказано е, че около 50 на сто от децата с фебрилни гърчове могат да развият епилептични припадъци в по-късна възраст.

ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ ИМАТ

• получените травми на главата;

• инфекциите;

• интоксикацията с тежки метали;

• анемията;

• недоимъчното хранене;

• липсата на витамини от група “В”;

• вродените мозъчни малформации;

• вродените съдови увреждания на мозъка и още редица фактори.

Епилепсията е заболяване на ранното детство и пубертета и младата възраст (до 30 - 35-годишна възраст). В такива случаи се говори за “генуинна, идиопатична епилепсия”. Епилептичен припадък след 35 - 40-годишна възраст винаги налага, и то задължително, търсене на някаква причина - тумор, мозъчна киста, сърдечносъдово заболяване, инфекция, обезводняване, хипертония, артериална хипотония, ендокринно заболяване, последствие от мозъчно комоцио, анемия, хормонален дисбаланс при жени. В тези случаи се говори за симптоматични епилептични припадъци, а не за епилептично заболяване. Епилептичните припадъци могат да бъдат с различна честота - от няколко на ден до един-два годишно. Срещат се случаи с десетки припадъци за едно денонощие и това обикновено е при някои типове епилепсия при деца до 3 години.

- Колко вида са епилептичните припадъци?

- Разделят се на генерализирани и фокални или парциални. В клиничната практика най-често срещаните генерализирани припадъци са тонично-клоничните, наречени още “гранд мал” (grand mal) и ”пти мал” (“petit mal”).

Големият припадък е драматично състояние за болния, за близките му и за обкръжаващите го лица. Винаги има загуба на съзнание, падане, гърчове, понякога прехапване на езика и пълна липса на спомен за случилото се. След пристъпа настъпва объркване, замаяност, трудно разпознаване на околната обстановка, понякога двигателна възбуда или болният изпада в дълбок сън. Този тип припадък е сериозно състояние и налага екзактно изследване и проследяване на болния.

При малките припадъци не се достига до такъв драматизъм. Болният, както извършва някаква дейност, изведнъж, внезапно спира действието, не пада, заглежда се или извършва стереотипни несъзнателни движения. След това отново продължава предишното занятие, без да има никакъв спомен за преживяното. Този тип епилепсия е по- характерен за детската възраст, притежава ясно очертана клинична картина и диагнозата може да се постави и от общопрактикуващ лекар.

Фокалните епилептични пристъпи започват по най-различен и понякога причудлив начин - схващане, изтръпване на ръка, крак, половината лице, сърцебиене, световъртежи, замайване, прилошаване с гадене и позиви за повръщане; колапсно състояние; зрителни нарушения; халюцинации.

В някои случаи има психични симптоми - внезапно чувство на страх, тревога, напрежение, слухови халюцинации и още много подобни симптоми. Може да се развие в генерализиран припадък със загуба на съзнание. Често пристъпът спира на това ниво и болният не му обръща особено внимание. И точно поради това именно тук е един от големите проблеми при поставянето на диагнозата на епилепсията. Например внезапното, остро и брутално главоболие у лица между 6 и 15-годишна възраст, придружено от побледняване, световъртеж, замайване, позиви за повръщане, изпотяване, гадене, трябва да насочи вниманието на родителите към по-обстоен преглед при специалист. Една част от пациентите не търсят специализирана помощ, друга - приемат симптомите като невроза, депресия, панически атаки и пр. Третата част имат само функционални нарушения.

- Кои фактори могат да провокират припадък?

- Провокиращи фактори за епилептичен пристъп са стресът, безсънието, ниската кръвна захар, силните физически усилия, жестоките диети, анемията, инфекциите (грип най-често). Не трябва да се отминават и фактори като прекаляване с телевизия и компютърни игри, някои лекарства, прегряване или силно охлаждане, слънчево изгаряне, злоупотреба с алкохол, кофеин, никотин, и дехидратация.

- Трудно ли е да се постави диагноза на епилептик?

- Диагнозата се основава на подробна анамнеза и на няколко специализирани изследвания. Състояние след единичен епилептичен припадък, без убедителни данни за начало на епилепсия, не е основание и мотив да се назначава антиепилептичен препарат.

В контекста на последното е полезно да се знае, че около 10 на сто от населението в глобален мащаб могат да получат един-два “гранд мал” припадъка през живота си. Без да става дума за епилепсия и да се провежда лечение.

- А как се провежда лечението?

- С антиепилептични препарати, по строго определена схема и доза, в зависимост от възрастта, тип припадъци, честота, ЕЕГ-находка и редица други фактори. Липсата на пристъпи в течение на три и повече години е основание за постепенно спиране на лечението, без да има гаранция за рецидив.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ НЕЗАБАВНО ПОТЪРСЕТЕ ЛЕКАР, АКО:
• Припадате ненадейно или за първи път.
• Загубата на съзнание води до травма на главата или друго сериозно нараняване.
• Пострадалият остава в безсъзнание по-дълго от минута.
• След припадъка изпитвате объркване, изтръпване, загуба на зрение или подвижност.